понеделник, 19 декември 2016 г.

Обирът на баба

Отидох да платя сметката за ТЕЦ,
когато в подлез срещна ме крадец.
- Давай пари, ценни вещи, бабо!
- Каквооо, викай, че те чувам слабо!
- Парите, парите бързо вади!
- Какви пари бе, сине голобради!?
- Нямаш ли пари в портмонето?!
- Не, нямам и стотинка, ето...
- Е, как така живееш без стотинка?!
- Е, те така, с лучец и сланинка!
Младежът ме гледа и се блещи,
че нямам пари и ценни вещи.
- Тогава давай халката брачна!
...Е, тука вече станах зла и мрачна.
Всичко да ми взима, всичко да краде,
но баба любовта си няма да даде!!!
Заех бойна поза като Брус Лий
и викнах: "Ела и като мъж се бий!"
Крадецът ме погледна с почуда,
видя, че съм ядосана и луда,
назад отстъпи цяла крачка,
защото валяк ще го мачка.
Баба през войната хвърляла е ръчни бомби,
та на тоз келеш ли няма да му счупи всички пломби!?
И тръгнах напред като опълченец смел,
крадецът ме гледа от страх побелел.
Видя, че съм Столетов, гордий генерал
и назад побегна, гащите...насрал!

Няма коментари:

Публикуване на коментар