четвъртък, 6 октомври 2016 г.

Любовното обяснение на един шахматист

Царице моя, бяла, неотразима,

Още от дебютния поглед останах в шах от вашия агресивно атакуващ чар. Можех да се прикрия зад други фигури или да мина по диагонал, за да се защитя и избегна среща с вас...Но нима човек може да се прикрие или да мине по диагонал през Любовта!? Да, може, ако носи сърце на обикновена, анонимна житейска пешка, какъвто бях аз. Но в мига, в който ви срещнах в партията на живота ми, с мен стана чудна морална рокада - от пешка аз се превърнах в Цар, надскочих себе си, защото вече имах царица, владееща полето на сърцето ми. Размених пешката си с Цар, защото исках като такъв да бъда матиран и безусловно победен от любовта; защото исках да пожертвам толкова много, колкото може само един Цар; защото исках и в ендшпила си да бъда до вас - до последния си ход, до последния си квадрат, до онзи последен шах и мат, в който неизбежно ще се срещнем фигура срещу фигура, без нищо да ни разделя и прикрива. Само аз и вие на дъската на Съдбата, такива, каквито сме - черно - бели, истински! Затова станах черен Цар - за да срещна неизбежно бялата Царица, дори това да ми струва най- жестокия мат. А можех да си остана просто една дребна, анонимна пешка в живота - една от многото, от онези, които оцеляват в играта. Които никога не се срещат лице в лице с Царицата и Мата. Но тогава, дори и оцелял, щях ли да съм играл?! Щях ли да съм изгубил или спечелил? Щеше ли да е игра живота ми без Царица и без Мат!? Щеше ли да е среща?! Или напротив - разминаване!? Разминаване с дръзновението, проявяващо се в смелостта да пожертвам най- ценните си фигури в името на по- висша цел и ход. Разминаване с красотата на импровизацията в защитните ходове, когато съм притиснат отвсякъде. Разминаване с шанса да имам съдбата на Цар, готов да умре за своята Царица. Разминаване с поривите на сърцето ми, което играе буйно като кон на Г4 при всяка мисъл за бялата царица, намираща се само на един красив мат разстояние от мен. Разминаване с онзи съдбовен патов миг между обявяването на шаха и мата, когато няма да имам нито един квадрат за отстъпление от последната си среща с Любовта!...

Патово ваш, без мат матиран: Гамбит Петров

Няма коментари:

Публикуване на коментар