сряда, 23 ноември 2016 г.

Писмо до баба ми от 19- ти век

"Здравей, бабо!
Пиша ти от 21- ви век,
за да те питам
има ли за самотата лек?!
За да те питам
как се води близък диалог
с хората и даже с Бог?
За да ме научиш
не как се прави прежда,
а как раздава се надежда.
За да ми покажеш начин лесен
как да живея и умирам с песен.
Пиши ми, бабо, ти си дъ бест,
ще чакам от миналото вест..."

"Здравей, бабиното!
Пиша ти от 19 - ти век,
който не беше лек.
Да, тогава нямаше Нет
и къщите бяха от плет.
Тогава нямаше го Фейсбука,
основно ядене ни беше лука.
Нямаше Вайбър, Скайп и чат,
децата умираха от глад.
Мъжете не бяха с тесни дънки обути,
а отиваха в гората и ставаха хайдути,
Жените не бяха всеки ден в МОЛ- а,
а оряха нивите с вола.
Нямаше новини и риалити формати,
но имаше градини с истински домати.
Нямаше в сряда Шампионска лига,
но се вълнувахме кога ерген намига.
Нямаше на мегдана безплатен уай фай,
но хорото се виеше от край до край.
И макар светът да беше архаичен,
диалогът беше жив и личен.
Дори и най- простият кравар
не се криеше зад аватар,
защото в този отминал и далечен век
ценеше се да си истински човек.
Ценяхме не последната парижка мода,
а вярата, традицията и рода.
И не описвахме живота си със статус,
а го живеехме с поетичен патос.
Така че, мило мое внуче, дигитално,
ако искаш да живееш,
изключи си Нета моментално.
Това е на баба ти съвета личен,
а сега ти казвам "Чао!",
че ...почва сериала романтичен!
Ало, чу ли ми съвета, баба?
Уф, връзката е слаба..."

Няма коментари:

Публикуване на коментар