Диви коне

Сън ли е това или не?!
Край мене тичат диви коне,
с красиво развяти гриви,
неуловими като вик,
тичат безумно щастливи
към своя първи и последен миг.

Дон Хуан Де...Сашко!

...Аз си го мислех още за дете. За Сашко. А той вече станал Дон Хуан Де Сашко. Да, да! Изтече информация. И то от Калинчето, която е нещо като Гугъл сред децата на нашата улица- знае всичко за всеки. С тази разлика, че Гугъл трябва да го попиташ, а Калинчето информира, без да си я попитал. Така онзи ден тя се изправи пред мен с дяволит блясък в очите и каза:"Бате Пепи, а пък Сашко върти любов с Роси в детската градина!" Погледнах я с недоверие- Сашко да върти любов!? Прочела недоверието ми в очите, Калинчето допълни информацията с нов потресаващ факт:"Двамата са се целували зад едно дърво в детската!" Малииии! Оставаше да ми каже, че вече са се и сгодили с благословията на Госпожата в детската и утре отиват на меден масец. Имах сили само да попитам откъде Калинчето е събрала тази информация. "От самата Роси!", гордо ми отговори тя. "Ама Роси може да каже, че се е целувала и с Брад Пит!", попитах аз, подлагайки под тежко съмнение източника на информация. Но Калинчето ми отговори по детски категорично:"Не с Брад Пит, а със Сашко се е целувала!" И си отиде така неочаквано, както беше дошла. А аз останах със своите объркани родителски мисли. Защото, колкото и информацията да беше ненадеждна по отношение на пълната й достоверност, сигурно в нея имаше и зрънце истина. Което означаваше, че Сашко неусетно беше порастнал и момичетата вече се заглеждат по него- особено Роси от неговата група в Детската...И все пак, да ме извинява Калинчето, но това за целувката зад дървото не го повярвах, а точно то остана да ми човърка любопитството. Затова, удобно- неудобно, попитах Сашко дали наистина се е целувал зад дървото. Той се озъби като свиреп звяр и отрече това да е истина. Избяга засрамен, крещейки:"Не беше зад дървото-о-о-о-о-о-о!!!"...

90 дойче марки!

Това е нашата любима мама Петя. Или, както я нарече Сашко- Мамичка! Просто Мамичка. А това е една от малкото снимки, на които тя не "спи" и гледа с оворени очи. Иначе фотоапаратите винаги я хващат в мигът, в който клепачите й се затварят. И тя излиза "спяща" на снимките. Дори на снимките от сватбата, по повод на което тя многозначително коментира, че когато се е омъжвала, е...спала! Там на една снимка и аз съм излязал със затворени очи, та затова може да се каже, че в този ден и двамата сме спали...Или пък сме били заслепени от любов!? Именно- любов ще да е било! Защото Мамичка е много обична- няма начин да не я обикнеш за каквото и да е. На нея, каквото и да й се случва, е толкова мило, че ще те накара да я обикнеш. Например веднъж си намери една булфон карта, забравена в уличен телефон. Тя си умря от щастие, че ще може да си говори с мен на аванта. Картата беше пълна с неизговорени минути. Но друг булфон взе, че я глътна, без да я върне. Което Мамичка коментира почти библейски мъдро:"Булфон дал- Булфон взел!" Онзи ден пък си купи чисто ново яке от магазин за дрехи втора употреба. Влезе у дома, сияеща, че е направила такъв страхотен удар- да купи чисто ново яке още с етикета си, и то на реномирана марка, за някакви смешни 4 лева. Показваше ми якето и повтаряше развълнувана "Чисто ново е, с етикета!" А след това изведнъж утихна, като разгледа по- подробно етикета...На него пишеше цената на якето- 90 дойче марки! И плахо ме попита в Германия от коя година е въведено еврото. Гугъл отговори с най- голяма точност- от 2002 година. Та излизаше, че чисто новото яке на Мамичка е на 7 години в най- добрия случай...
Но това не беше важно. По- важното беше, че няма начин как да не обикнеш Мамичка дори само заради това, че беше направила такъв голям удар- да купи чисто ново яке на 7 години! Толкова мило нелепо нещо може само на нея да се случи- на нашата любима мама Петя. Или, както я нарече Сашко- Мамичка. Просто Мамичка!

Are you ready for a war?!

"Are you ready for a war?!" ("Готови ли сте за война?!") - това е реплика от филма "Смело сърце". Мел Гибсън със своя дрезгав мъжки глас, крещи: "Are you ready for a war?!" И неговата бунтовническа армия от яки, дългокоси шотландски мъжаги, реве еуфорично: "Йе-е-е-е!" Защото е дошъл денят на разплатата с подтисниците...
...Този ден дойде със страшна сила и за Саши. Той дълго време угнетяваше Невичка и тя търпеше безропотно. Отговаряше му с мила, разбираща и по детски всепрощаваща усмивка. Усмихваше му се, когато й крадеше от сладоледа, който изяждаше наполовината, за да не си яде от своя. Усмихваше му се, когато й изтръгваше със сила бонбонките, стиснати в ръчичката. Усмихваше му се, когато, минавайки покрай нея, уж неволно я блъскаше, за да падне на пода...
...Усмихваше му се и когато един ден се протегна към него, за да го прегърне по сестрински. Той я прие в обятията си, без да подозира какво го очаква. Тя започна да го гали с ръцете си по главата. Гледаше го право в очите с някаква особена решителност. В един момент очите й се присвиха като на снайперист, който се прицелва. Някакъв злорад блясък премина през тях. Устните й се изкривиха от мила усмивка в злобна гримаса на озъбен звяр. И ръцете й, които бяха обгърнали главата на Саши, се вкопчиха с хищна сила за двете му уши. Щрак! Капанът се затвори. Невичка стискаше ушите му с нечовешка сила. "А-а-а-а-а-а!!!", Саши крещеше от болка, без да може да се освободи от менгемето на стискащите го ръце. Притекох се на помощ, полагайки неимоверни усилия да откъсна пръст по пръст от ръцете на Невичка. Едва спасих положението. Ушите на Саши бяха пламнали от болезнено зачервяване. А лицето на Невичка не приличаше на нейното- в този момент тя беше Мел Гибсън в ролята на шотландския борец за свобода Уилям Уолъс, който крещи на своята армия:"Are you ready for a waaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaar!"

Приказката за черния триглав змей

"Мили деца и..." Тук Саши малко се поколебава, но се сеща да включи и мен в обръщението си-"...и мили бащи! Започва приказката за черния триглав змей!" Гласът му е тайнствено шепнещ, хипнотичен. Малката се сгушва в тъмното до мен, без да смее дъх да си поеме. Аз също съм завладян от разказа на Саши и мълча, трепетно притихнал. А приказката продължава..."Татко Пепи и Невичка вървели през една тъмна и страшна гора!" Тук го хващам как най- безцеремонно плагиатства от мен- това е моя реплика, с която започват всичките ми приказки. Но си затварям очите- от мен да мине, няма да си търся авторските права!..."В гората ги срещнал черният триглав извънземен!" А? "Ма нали беше змей?!", позволявам си да попитам автора. Той се колебае какво да ми отговори, но намира бързо компромисен вариант:"Змеят бил извънземен!" Казва го с толкова убедена категоричност, че млъквам смутено от глупавия си въпрос. Та как, разбира се, че е бил извънземен! И приказката продължи...Змеят казал:"Да ви изям ли искате, или да ви разкъсам на парчета?!" А татко Пепи и Невичка му отговорили:"Да ни разкъсаш на парчета!" На което змеят, ако се съди по интонацията на Саши, съвсем отегчено казал:"Нямам нищо против!"...Тук вече не издържам и започвам да се смея. Защото Сашко след страшния увод, разказан с преекспонирано зловеща интонация, явно емоционално изчерпан от положените артистични усилия, пресъздаде диалогът между героите с толкова унило отегчение, сякаш и на двете страни им е все едно какво става. Като, че си говорят на зеленчуковия пазар"Искате ли домати? Искам!" Или, както каза Саши- "Нямам нищо против!"...Смехът ми обаче обиди автора и той замлъкна. Един гений, както всички други гении, остана неразбран! След молби, извинения и обещания за материална(в размер на един сладолед) компенсация за нанесените морални щети, разказвачът склони да продължи приказката...
...Но преди това замълча и с леко отегчение каза:"Нямам нищо против!"

Тъга, скитнице вечна...

На Саши, който дори когато е най- щастлив, пак е мъничко тъжен...

Тъга, тъга, скитнице вечна,
целуни ме за сбогом, тъга,
за последно- тук и сега;
ти, толкова близка, далечна,
моя и чужда,
целуни ме без нужда...
За да запомня вкуса ти горчив,
за да почувствам, че още съм жив.

Мерцедес Бенц блянове!

Гледам, но не виждам - блея...А дъщеря ми е пред очите ми - гложди метална количка, умален макет на "Мерцедес Бенц", кабриолет. Захапала го е здраво и натиска с трите си зъба, които има. Половината "Мерцедес" е в устата й - навън стърчи предния капак на количката с фирмения знак върху радиаторната решетка. Гордата звезда с три лъча на "Мерцедес"! Докато гледам, ми идва на ум сюжет за телевизионна реклама - така, както дъщеря ми е захапала количката, мъжки басов глас зад кадър чете: "Мерцедес" - нашите коли издържат на всякакви изпитания!". В близък план дават звездата на "Мерцедес" притисната между трите зъба на дъщеря ми...

В този момент изтръпвам! Ще си счупи зъбите - те едва са й поникнали, първите й три зъба. Ще остане и без тях! Бързо вадя "Мерцедеса", преди да е ощърбяла. Или преди да е глътнала цялата количка. Тогава, като ме питат в Бърза помощ какво е глътнало детето, ще трябва да отговарям по абсурден начин: "Мерцедес Бенц!" Но, ако не ми повярват, нека й направят рентгенова снимка на стомаха. Сигурен съм, че на преден план ще изпъкне емблемата на "Мерцедес" .И това вече ще си е цяла реклама. Даже ми идва идея за още един рекламен слоган - "Мерцедес - толкова близо до вас!" От "Мерцедес" ще полудеят: "Ало, господин Донкин, колко струва тази рентгенова снимка? Купуваме я!" Така ли?! Аз пък случайно я продавам. Снимката срещу чисто нова S-класа и договор за 5 години на дъщеря ми като рекламно лице на "Мерцедес". Ама, разбира се - детето ми ще си чупи зъбите, ще си къса стомаха, а те няма да му плащат. Тарикати! Това е експлоатация на детския труд. Та така тя на двадесет години вече ще е развалина - затова договор. Със заплата, здравни осигуровки, отпуски и всичко останало. Тогава ще си яде количките и песен ще пее. Всичко ще ни е "Мерцедес Бенц", S класа - и заплатата, и авторитета, и самочувствието, и целия живот. Само малко ще ми е щърбо на тате гарджето, ама карай да върви - това е "Мерцедес Бенц"!...

Обаче, грънци "Мерцедес" - оставаме си с "Форд". Защото детето добре се беше разяло, аха да глътне "Мерцедеса" - аз бързам да го вадя. Да не си счупи зъбите - все едно те няма да й паднат сами след време, нали са млечни. Ама, това е, защото гледам, но не виждам - блея