понеделник, 24 юли 2017 г.

IT поезия



О, любима, прекрасна моя дама,
как да опиша чувствата си 
с текстобработваща програма?
Щом те съзра, Уиндоус ми забива,
а да говоря с живи хора не ме бива.
Чуваш ли на сърцето ми нежния зов?!
Погледът ми гасне - търн оф,
дъхът ми аварийно спира,
и не може да се рестартира,
всяка наша среща, макар и кратка,
ме докосва дълбоко, до дънната платка,
душа ми се вълнува като кораб на рейд,
любовта ми плаче за нежен ъпгрейд,
потя се, антивирусната ми се включва,
но и тя не знае какво в душа ми се случва.
Душата ми е зов, душата ми е стон,
сякаш заразена е с Троянски кон,
копнея ръката за здравей да ти стисна,
и ентър за сърцето, ако мога да натисна,
вляза ли там, знам как да те хакна,
но не става и само очите си плакна,
Затова всеки ден на Господ се мола,
да ми даде за сърцето ти парола,
или поне свише да получа 
за Уай Фая ти ключа...
Обаче ситуацията е шах и мат,
Господ отдавна е извън обхват...
Бог високо, сървър далеко,
само Гугъл знае, че ни ми е леко!
Но и той не знае къде в интернетната безбрежност
можеш още да намериш килобайти нежност.

Няма коментари:

Публикуване на коментар