с крака лекокрили, нестъпващи земята,
лети в танца, сърце й не трае,
коса й във въздуха красиво се мята.
Стъпките й поезия по дансинга пишат,
ръцете й въздуха галят
гърдите й с нежен трепет дишат,
очите й огньове палят.
Лицето й от музиката озарено,
живее всяка нота, в танца гори,
тялото й от Бога надарено,
танцува с мимика и жест дори.
Така танцува, сякаш утре ще умре,
сякаш всичко от себе си раздава,
дори и гравитацията не може да я спре,
душата й в танца запечатана остава.
Няма коментари:
Публикуване на коментар