петък, 7 юли 2017 г.

СПРИ, ОБИЧАМ ТЕ!!!




 Спри, обичам те! Спри, защото аз не мога да спра...
...Срещнах те пред един търговски център и ти направо ми разби сърцето, пардон - двигателя, който е след основен ремонт! Само като видях изкусително страстния дизайн на купето ти, ми завря антифриза в охладителната система, светнаха ми фаровете на дълги и се почувствах отново млад, сякаш вчера съм слязъл от конвейра в Германия. Повярвай ми, изминал съм стотици хиляди километри, но такава красавица като теб фаровете ми не са виждали. Така се развълнувах, че вдигнах оборотите на празен ход до червената линия на оборотомера, изгоряха ми всички температурни датчици и накрая скъсах водно съединение, та целия се разтекох. Хората на това му казват - "изтекоха ми лигите"! Е, на мен не лигите, а антифризът ми изтече! А ти дори и с един мигач внимание не ме удостои. Но аз те разбирам, доколкото ми позволява бордовия компютър - все пак ти си Ферари, а аз стар, прогнил Опел! Затова сега се чувствам скапан! Защото не само че ми се скапва ламарината, но и клетата ми душа. Но какво знаеш ти за измъчената ми опелска душа!? Знаеш ли, че след като ме продадоха втора ръка в България, вече душа не ми остана, нито пък амортисьори, шарнири и накладки. Карам на магия. И тази магия си ти - по-светлият от дълги фарове спомен за теб, който ме крепи като болт гума! Да, кълна се в името на инженер - конструктора ми, ти, а не бензинът е това, което гори дълбоко в цилиндрите на четиритактовия ми двигател. И всеки оборот на коляновия ми вал е насочен към теб - към нова случайна среща с теб по пътищата и паркингите на Живота. Но фаровете ми вече тъжно гаснат, помътнели от влага, търсейки да те зърнат за един светофар време на някое кръстовище. Миг, в който бих разкрил като при годишен технически преглед цялото си състояние пред теб, бих ти споделил като на стенд в сервиз всяко свое скърцане и хлопане на клапаните, бих ти изповядал цялата си компресия на буталата, бих ти изпял нежна фалцетна песен с разхлабения ми ангренажен ремък. Бих ти доказал, че съм готов да мина и на червен светофар заради теб, че съм готов да пресека и на кръстовище с регулировчик, който е вдигнал стоп палка в моята посока. Бих ти доказал, че съм готов да участвам и в ПТП заради теб, само и само за да ти разкрия колко е уязвима привидно грубата ми предна броня. Бих, но... ти си просто образ от рекламен билборд. Изкусителен образ на бленувана кола, заснета някъде в Италия. Докато аз съм един стар Опел в България. Ти си блян, а съм реалност. Ти си лъжа, аз съм истина. А от истината винаги боли. И тя е, че аз ще умра в България, а ти ще живееш в Италия. Ще умираме и ще живеем в нашия щастливо общ европейски дом, без да се срещнем никога! Без да се спрем, за да си кажем „Обичам те!“, макар и разделени от хиляди мантинели ...
...Накрая отнови викам към теб: „Спри, обичам те! Спри, защото аз не мога да спра да те обичам - спирачките не ми работят! И ще умра не от катастрофа, а от изгаряща като бензин А98 любов!“...

Няма коментари:

Публикуване на коментар