сряда, 8 ноември 2017 г.

Копнея за онова отминало бабино време

Копнея за онова отминало бабино време,
с котарака, който пред огнището дреме,
с топлия дъх на хляба изпечен,
с дядо в ямурлук облечен,
с тихото пращене на огъня зиме,
с кравите, които баба зове по име,
със сушения пипер, окачен на връзка,
с приказния шепот на дъжда, когато пръска,
с напевното блеене на овцете в обора,
със сладката, омайна вечерна умора,
с бабините песни, навяващи спомен далечен,
със залците хляб, попарени в каймака млечен,
с кукуригането сутрин на петела,
с чорапите, които баба е оплела,
със звучното грухтене на прасето,
с бъчвите вино, отлежаващи в мазето...
...Ех, отминали златни дни,
потънали в забрава и в руини,
как ми се иска отново да се върнете,
с вашата любов да ни прегърнете,
за да се стоплят душите ни бездомни
и всеки за човешкото в човека да си спомни!

Няма коментари:

Публикуване на коментар