неделя, 17 септември 2017 г.

Огънят и Водата

С риск да угасне, да се погуби,
Огънят във Водата се влюби...
Животът му, горяща клада,
потърси в нея нежна прохлада,
душата му, пламтяща рана,
намери в нея утеха мечтана.
"Готов съм да умра, завинаги да угасна,
но да докосна душата ти прекрасна!",
изрече Огънят
и протегна пламнали от страст ръце,
за да докосне с трепет водното лице.
Но когато във Водата цял се потопи,
сякаш глътка нежна смърт отпи
и силата на живота му, горяща клада,
започна тъжно, бавно да отпада,
с въглени от догаряща обич да тлее,
прегърнал Водата, която красиво се лее..

Няма коментари:

Публикуване на коментар