неделя, 10 декември 2017 г.

На Ники



Лятото отдавна свърши,
а едно птиче не отлетя на юг,
зла буря крилете му прекърши
и то завинаги остана тук.


Но и без криле дори,
останало без сини небеса,
то вярваше в светлите зори
и в бели лястовичи чудеса.


Вярваше, че ще бъде синьо лято,
че ще полети с криле на птица,
че не си е отишло последното ято
и надеждата е там, на някоя жица.


И макар бурята да го отнесе
и да падна, преди да е летяло,
птичето надежда ни донесе,
защото беше снежно бяло...

Няма коментари:

Публикуване на коментар