Защо са ти побелели косите, мамо?!

- Защо са ти побелели косите, мамо?!
Пролетни цветове ли във въздуха се реят?!
- Ех, дете, ако беше от цветовете само,
от бялото няма сълзи да ми се леят!
- Защо са ти побелели косите, мамо?!
Игра ли е от светлосянка на летни лъчи?!
- Ех, дете, ако беше от лъчите само,
от бялото няма гласът ми унило да мълчи!
- Защо са ти побелели косите, мамо?!
Есенна слана ли тревите заскрежи?!
- Ех, дете, ако беше от сланата само,
от бялото няма погледът ми да тъжи!
- Защо са ти побелели косите, мамо?!
Сняг ли е навън започнал да вали?...
- Ех, дете, ако беше от снега само,
от бялото няма толкова да ме боли!
- Защо са ти побелели косите, мамо?!
Та нима навън не е пролет, лято, есен и зима?!
- Ех, дете, ако беше от сезоните само,
а бялото косъм по косъм цвета на живота ми взима!