събота, 31 юли 2010 г.

Люлката на детското щастие

Колко е лесно детското щастие. Лесно и просто. Винаги, когато питам Невичка дали е щастлива, докато я люлям, тя отговаря: "Да-а-а-а!" И крещи: "По- силно-о-о-о-о!" Люлката отива назад- косите на Невичка също. Лицето й се заравя за миг в къдрици. След това люлката се връща напред и лицето й изплува от къдриците- сияещо като утринно слънце. А косите й се развяват назад, разперени като криле на птица, която лети високо в небето. Главата й някак несъзнателно се навежда устремно напред, порейки въздуха. Цялото й тяло се превръща в красив полет на Радостта. А клепките на очите й са най- красиви- те трептят като ветрило от вихъра на въздуха. Миглите докосват за миг лицето с крехка нежност и след това се разтварят като разцъфнало цвете, за да посрещнат играта на слънчевите лъчи, които се усмихват през листата на брезата до люлката...
...Колко е лесно детското щастие. Лесно и просто. Нужна му е само една люлка. Най- обикновена люлка. Останалото е щастие. И вик. "По- силно-о-о-о!"

Няма коментари:

Публикуване на коментар