понеделник, 7 юни 2010 г.

Руски вълшебни приказки

Боже, колко са вълшебни руските вълшебни приказки! Бях забравил това, докато не започнах да ги чета всяка вечер на Сашко и Невичка. Изведнъж те притихнаха, завладяни от историите за Баба Яга, Кошчей Безсмъртни, Василиса Прекрасна, Принцесата- жаба, Иван- царския син...Погледнах им очите- бяха разширени от любопитство, от почуда и разпалена фантазия. Не можех да си видя моите очи, но бях сигурен, че в този момент и те изглеждаха по същия начин, защото бях не по- малко очарован от прочетеното. Всичко беше толкова самобитно и екзотично руско- едновременно реално и вълшебно. Реалността изглеждаше толкова вълшебна и вълшебствата толкова реални, че Сашко не издържа да не направи коментар...Тъкмо четях за доведените сестри на Малечка- Палечка- Едноочка, Двуочка и Триочка. Сашко възкликна: "Тате, изкаш ли вече ти да си Едноочко, аз Двуочко, а Невичка- Триочка!?" Както винаги- хитър! За себе си остави най- физиологично нормалния приказен образ, а за Невичка- най- ненормалният! Триочка! Егати урода й набута! Макар че, тя, горката, разбрала- недоразбрала, прие офертата безропотно, със сляпо упование в авторитета на Батето. Аз обаче запазих известни резерви към помислите на Сашко и зададох резонният въпрос: "И?!" Сашко сякаш очакваше, че ще му се налага да дава обяснения и започна веднага, с вече готов план за действие...
..."Първо на теб ще ти извадим едното око, за да станеш Едноочко. А после с една бормашина ще пробием дупка в главата на Невичка, където ще й сложим твойто око, за да стане тя Триочка!" Малиииии! Това вече ми заприличваше по- скоро на криминална, отколкото на приказна история. Особено това с пробиването на дупка в челото на Невичка! Ужас! И в същото време ме досмеша, защото, докато Сашко обясняваше как на мен ще ми извадят едното око, Невичка по стар навик, за да не остане по- назад, се обади: "А Нана!?" Е, въобще нямаше да остане по- назад- даже щеше да бъде с едно око по- напред от всички. Тази светла перспектива особено радваше Сашко и той коварно тънко се смееше на нейната незавидна, приказна участ...
...Но пък той не осъзнаваше, че с двете си очи щеше да си остане един най- обикновен, реален герой, в който нямаше да има нищо необикновено и вълшебно- руски приказно вълшебно... Толкова много губеше!

4 коментара:

  1. браво, великолепна идея, и аз ще почна да пиша на моите деца

    ОтговорИзтриване
  2. Здравейте,
    От известно време ви чета и това са едни от най-забавните,затрогващи и осмислящи минути, които съм прекарвала пред компютъра.
    Родител съм на две деца горе долу на възраст като вашите, с подобна разлика в годините и също по-голямото е момченце, а по-малкото момиченце, ето защо чувствам темите и вълненията ви много близки.
    Ще продължавам с удоволствие да чета блога ви!
    Дано децата ни да се радват на здраве и на щастливо детство!

    ОтговорИзтриване
  3. Здравейте, Lety! Добре сте дошла в моя блог! Радвам се, че тук откривате теми, които ви вълнуват. Дано наистина децата ни се радват на здраво и щастливо детство. Точно това е и целта на моя блог- да запечата в бутилка духа на детството на моите деца, за да стигне един ден до тях, когато имат нужда от него...
    ...А винаги и всеки има нужда от него!

    ОтговорИзтриване
  4. Ах, как ги обичам по пижамки!!!
    Няма други такива очи като тези четири...

    ОтговорИзтриване