сряда, 2 юни 2010 г.

Сокерес мангес!

Сашко тичаше към мен, подскачайки типично по детски от единия крак на другия. Движенията му бяха ефирно леки, окрилени, а лицето му беше озарено от съзерцателно замечтаната одухотвореност на ренесансов просветител. Той тичаше и викаше с всички сили: "Татееее, искаш ли да ти кажа какво научих днеска в Детската?!" Как да не искам!? Разтворих широко бащински ръце- точно като бащата от библейската притча, който посреща своя блуден син при неговото завръщане у дома. Върху лицето ми цъфна най- благата и кротка усмивка на всепрощаващ кармелитски монах, която лицевите ми мускули бяха способни да сътворят. Очаквах да чуя някоя сложна математическа задача, която е била разрешена след гениално прозрение на Сашко. Очаквах да чуя пламенно рецитиране на сонет от Шекспир. Е, айде, можеше и да не е сонет, но поне баладата "Хаджи Димитър" на Ботев. Или акапелно изпълнение на "Полегнала е Тодора" Или демонстрация на стъпки от пайдушко хоро. Даже направо- виенски валс!...
...А Сашко дойде до мен и ми каза най- драматично неочаквано: "Сокерес мангес!" Моляяяяяя?! Да беше нещо на диалект...Не бе, остави диалект, да беше даже нещо на косовски албански или афганистански с муджихидински акцент- все щях да го разбера и преглътна, ама "Сокерес мангес!"- на чист, брутално натурален цигански. Отворих си устата и от там не излезе рев, а тихоокеански ураган: "Ааааааааааааааааааааааааааааааааааа!" Мамето ме чу и попита защо викам така, а аз й отговорих в контекста на възникналия лингвинистичен спор: "Соске нанайси дисциплина!"

1 коментар:

  1. Хем ми е смешно, хем - тъжно ...
    Много ми харесва начинанието ти, много .. и го пишеш с чувство ...
    Моята дъщеря онази сутрин седна до мене, аз още спя, а тя ми казва: "Мамо, айде да си поговорим", аз само изръмжах в знак на съгласие и тя ми казва: "Е ... какво ще ми кажеш за твоя мъж?" Хлапе на няма и 4 години :)
    Лек и усмихнат ден!

    ОтговорИзтриване