Интервю със Страхът

Татко Пепи: Страх- не страх, ще ти взема интервю!
Страхът: Страхуваш ли се от мен?
Татко Пепи: А трябва ли?
Страхът: Ако искаш да бъдеш смел, трябва да се страхуваш.
Татко Пепи: Как така- хем да се страхувам, хем да съм смел?!
Страхът: Така! Смел е всеки, който прави нещо, въпреки че се страхува да го направи.
Татко Пепи: Например?
Страхът: Например- Живота. Всеки го живее, макар да знае, че накрая ще умре.
Татко Пепи: Абе, не всеки го живее, ами си умира от страх предварително, още по време на живота...Защо така убиваш хората?!
Страхът: Не ги убивам аз, а те си се самоубиват, като ме предозират. Смъртоносен съм само в свръхдози. Иначе съм полезен- правя човекът човек. Правя го жив!
Татко Пепи: Как пък не! Правиш човекът звяр и по този начин морално го убиваш!
Страхът: Ей, ей! По- полека, Смел Гибсън! Ако не съм аз да те разтреперам, да те поизпотя, щеше ли да усетиш пулса на сърцето си в гърдите, щеше ли да се събудиш от летаргията, от навика, от стереотипа?!
Татко Пепи: Щях!
Страхът: Щеше друг път! Колкото заекът в гората щеше да е заек без вълка.
Татко Пепи: Аз не съм заек...
Страхът: О-о-о-о, зайооооо! Само да ти се озъбя малко и ще станеш, та ще се скъсаш да тичаш по- бързо и от заек!
Татко Пепи: Ти май само това можеш да правиш- да се зъбиш!
Страхът: Аз така си се усмихвам!
Татко Пепи: Веселяк!
Страхът: Ами смешни сте ми- как се страхувате и от усмивката ми!
Татко Пепи: Как да разбирам кога се усмихваш и кога се зъбиш?!
Страхът: По- добре да не разбираш, защото и в двата случая трябва да се страхуваш!
Татко Пепи: Профилактично!?
Страхът: Е, най- накрая се разбрахме! Точно така- профилактиката му е майката!