петък, 8 януари 2016 г.

Фейсбук въпроси

Пишем на латиница статуси,
забравили езика роден на тато си.
Харесваме клишета чужди и кухи,
а за своите си мисли оставаме глухи.
Разглеждаме профили разни,
но душите ни остават празни.
Имаме хиляди приятели в нета,
ала на кой му пука за душата ни клета!?
Имаме десетки профилни лица,
но кой ли вижда нашите сърца?!
Кой ли вижда през снимките отвъд,
че се лутаме без цел и път?!
Остана ли жив диалог,
или всички пишат в блог!?
Има ли още красива поезия,
или всичко е вече амнезия?
Амнезия за истинския фейс
за истинския бук,
ще разбием ли стените си с чук!
Или ще останем скрити зад тях,
плачейки за обич през смях?!
Или ще останем скрити зад тях,
питайки се: "Кой всъщност бях!?"...

1 коментар:

  1. Много силно. Наистина, всички тези социални мрежи ни отдалечават един от друг. И най-важното- отдалечават ни от самите себе си...

    ОтговорИзтриване