тя е за всяка болка нежният лек.
Тя е на поезията най- красивият стих,
на музиката е тонът, шепотно тих.
Тя е градина от милващо ухаен цвят,
тя e светлината на изгрев в моя свят.
Тя е моето спасение последно,
богатството на сърцето ми бедно.
Тя е на нежността другото име,
тя е белият цвят на снега зиме.
И не тя се роди на този ден,
а другият възможен човек в мен.
По- добрият от всички аз възможен,
за да изживея живота досега отложен.
Живот като баща на две деца,
който пулсира с техните сърца!
Няма коментари:
Публикуване на коментар