петък, 29 януари 2016 г.

Обесването на един съжител

О, Фейсбук, социална мрежо мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Образователни министре, и ти, птицо проклета,
на чие образование там тъй грозно грачеш ?


Ох, зная, зная, ти плачеш, Фейсбук,
затуй, че ти си черна съжителка,
затуй, че твоят свещен глас, Фейсбук,
е глас без помощ, глас във пустиня.


Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черна оставка,
и твой един образователен министър, Българийо,
виси на нея със страшна сила.


Фейсбук грачи грозно, зловещо,
хейтъри вият в полята,
патриоти се молят богу горещо,
учители плачат, пищят децата.


Оставката пее свойта зла песен,
премиерът гони министри в полето,
и студ, и мраз, и образование без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.

(по мотиви от Хр. Ботев)

Няма коментари:

Публикуване на коментар