понеделник, 14 юли 2014 г.

Ако Фройд коментира мача Бразилия - Германия

Началният съдийски сигнал инициира тази колкото физическа, толкова и психологическа колизия между еманацията на два контрапунктно различни типа народопсихология. Бразилските футболисти като типични латиносубекти, обременени от етногенериран синдром на крайна емоционалност, граничеща с детска наивност, започват  мача с хаотични атаки, издаващи тежки форми на личностен психологически инфантилизъм у техните нападатели. Германските футболисти отразяват атаките чрез рационално - прагматично осмисляне на кризисните ситуации пред тяхната врата. Сработва и друг, типично арийски защитен психомеханизъм - исторически обусловената проява на безкруполно отношение към противниците. В резултат на това в тези начални минути на мача в поведението на бразилците започват да се проявяват и първите издайнически индикации за изчерпване на морално - съпротивителните и атакуващи сили. Бразилските играчи чисто жестомимично не успяват да инплицират своята психологическа лабилност - хващат се за главата, поглеждат с отчаяние към Небето над Бело Оризонте, търсейки теологично обяснение за своите игрови неудачи. Тези прояви на емоционална уязвимост изпращат леснодоловими сигнали на подсъзнателно ниво до първичните инстинкти на агресия, заложени в немските нападатели. Германското нападение използва игровата реалност, за да прояви морално регламентирано агресията на своя исторически потискан комплекс за свръхчовешко ницшеанско превъзходство спрямо по нисшите раси. За броени минути резултатът става катастрофален за бразилците, чийто морални фундаменти рухват под непоносимия товар на генериращото им с в хода на провала чувство за вина. Тежестта на тяхната почти библейски контекстуална виновност, респективно - греховност пред свръхочакванията на Бога и Нацията, ги смазва тотално и превръща в още по- лесна жертва на хищнически разгръщащия се немски футболен реваншизъм. Така резултатът става не просто катастрофален, а апокалиптичен за бразилските футболни, социални и религиозни устои. Те рухват, защото са бутафорно - симулативно генерирани, за да прикрият Истината за реалното личностно и национално състояние. Мачът се превръща в почти цинична саморазправа на немския реализъм със сапунения латиносериален инфантилизъм на бразилците. Но краят на мача остава отворен с вечната дилема на човешкия морален избор между удобната бразилска Илюзия и непоносимата немска Истина.  

Няма коментари:

Публикуване на коментар