неделя, 6 юли 2014 г.

.Като Марадона

Това се случи преди много години, през едно футболно лято. Тогава на световното първенство по футбол Диего Марадона твореше феерия от зашеметяващи финтове по терените на Мексико. Децата от махалата гледахме мачовете през деня и вечер излизахме да играем на улицата, вдъхновени от Марадона. Всеки се опитваше точно като него да вземе топката и да се понесе с нея неудържимо напред, сам срещу целия противников отбор. Но на улицата, където играехме, живееше един невротизиран старец, който не издържаше на нашите викове след вкаран гол и излизаше да ни гони със секира в ръка. Всички се страхувахме от него, защото изглеждаше така свиреп в яростта си, че може би наистина беше готов да ни съсече със секирата, ако ни хванеше. Една вечер той изскочи изневиделица, когато най- малко го очаквахме. В последния момент го видяхме как се приближава с разпенена от злоба уста, размахвайки голямата секира. Всички го видяхме, без едно от момчетата, което в този момент водеше топката. Викахме му да бяга, но то не ни чуваше. Водеше топката в хипнотичен унес, все едно беше в друга, по- красива реалност. Приближаваше се право срещу стареца. Сблъсъкът между реалност и илюзия беше неизбежен. Притаихме дъх, нямахме сили да викаме. Настана тишина, макар старецът да крещеше. Времето спря, макар секундите да летяха неумолимо, приближавайки момента на сблъсъка. Оставаше само един миг, една крачка. Нашето момче водеше топката с десния крак, направи лъжливо движение с левия, накланяйки тялото в тази посока, но продължи точно в обратната и преодоля стареца. Направо му скри топката! Преминавайки покрай него, отскочи с красив полет встрани - главата му беше устремена напред, ръцете разперени широко, косата развята, краката свити грациозно в коленете. Приличаше на елен, подгонен от ловци, който бяга неистово за живота си, надскачайки всичко и себе си дори. При стъпването на земята за миг се наклони и щеше да изгуби равновесие, залитна напред, но в последния момент овладя тялото си и продължи да води топката към опразнената противникова врата, където вкара гол...След като вкара гола, се обърна назад и тогава се събуди от този сън наяве. Тогава осъзна, че не беше преминал през противников играч, а през стареца със секирата. Разбирайки какво беше направил в действителност, момчето се вцепени от ужас. Този път приземяването от полета на бляна върху твърдата земя на реалността беше по- опасно от стъпването накриво след скока. Добре, че някой силно му извика да бяга и това го изкара от вцепенението на ужаса. Иначе този път, когато погледна реалността с очите на страха, нямаше да може отново да я финтира и да полети над нея...

Няма коментари:

Публикуване на коментар