вторник, 28 май 2013 г.

Неизмеримо с технически средства



Беше краят на работния ден, но международната комисия продължаваше да оглежда строежа. В нея имаше англичани, холандци, германци- преговарящи представители на Консорциумът, който търсеше да наеме българска строителна фирма за подизпълнител на големия европейски проект. На техническият му беше напечено- цял ден обикаляше заедно с чужденците и им обясняваше на английски всичко, което ги интересуваше. Показваше им чисто новите самосвали, багери и фадроми, които шефът беше закупил само и само за да впечатли международната комисия, но...Комисията хич и не се трогваше от това, което вижда- лицата на чужденците бяха застинали в каменна безизразност и не издаваха никакви емоции. Гласовете им бяха стоманено студени като на пруски военоначалници, които издават кратки заповеди за бой. Техническият вече се отчайваше- чужденците нямаше да наемат тяхната фирма, натам вървеше работата. "Щом техниката не ги впечатли, та хората ли?!", си мислеше той. Повечето бяха млади роми от софийските села. Като ги видеха, дали нямаше да им се разколебае окончателно доверието? Обаче как да им обясни на чужденците, че това са му най- добрите работници, на които всичко им идва отръки? Затова техническият махна незабелязано с ръка, все едно си казваше "Здраве да е!", и поведе комисията из етажите на строежа, където неговите момчета шпакловаха стените. Още отдалече до слуха на всички долетя веселото свирене с уста на някой от работниците. Чужденците се спогледаха помежду си, а техническият изтръпна. Това беше Данчо Музикантчето, който свиреше на кларинет по ромските сватби и винаги, докато работеше, си упражняваше на уста песните от репертоара. "Край!", безмълвно въздъхна техническият, виждайки как чужденците се спряха, заслушани в свиренето. Само това оставаше- работник да си свири безгрижно на уста...Ама пък как свиреше! Техническият се заслуша заедно с комисията. Мелодията излизаше от устата на Данчо кръшна, млада и закачлива- краката ти сами се разиграват, като я чуеш. Чужденците влязоха в стаята, от която се чуваше свиренето и завариха как Данчо шпакловаше стените. За първи път комисията изрази емоции. Всички гледаха по детски учудени- кога бяха виждали в Германия, Холандия или Англия работник на строеж, който да работи и да си свири? И то в края на тежкия работен ден, когато вече умората започва да надделява и на никой не му е до свирене! Техническият наблюдаваше реакциите на чужденците и не знаеше вече какво да мисли. Защото си мислеше, че ще впечатли комисията с модерната си техника, а накрая ги впечатли с едно свирене на уста. Какво беше това, което чак пък толкова им хареса в това свирене?! Мелодията ли? Да беше мелодия от Бах или Моцарт, а то беше една най- обикновена сватбарска мелодия.Тогава? Техническият не можеше да си отговори, защото беше технически. А това, от което се впечатлиха чужденците нямаше техническо измерение- то беше неизмеримо с технически средства, беше просто...българският дух! 

Няма коментари:

Публикуване на коментар