Красотата няма край

Вчера случайно ми попадна едно календарче за 2007 година. Загледах се в 12- те месеца и се опитах да си спомня поне един ден от тази година. Поне един ден от всички 365 дни. Обаче- нищо! Нито един ден не си спомнях. Тогава се опитах да си спомня поне час, или минута, или секунда дори. Но пак нищо. Все едно не я бях живял тази година. В паметта ми имаше един празен бял лист формат А 4. Къде бяха всички 365 дни от 2007 година!? Чак се притесних, сякаш тези дни бяха пари в банкова сметка, които инфлацията до такава степен е обезценила, че те напълно са се "стопили" и вече ги нямам- банкрутирал съм! Затова потърсих календари за 2008, 2009...Но и там ми "липсваха" всичките дни. А толкова пък да не помнех- млад човек съм. Толкова да ми е сив животът- не, имам цели две деца, та чак ми се шаренее пред очите от тях! Да не съм ги живял тези години- живял съм ги, щом съм ги навършил. На 35 години съм- значи съм ги живял, иначе щях да съм минус 3 години- 32. Елементарна математика. Тогава- какво се получаваше?! Получаваше се, че Животът не е елементарна математика. Защото хем ги имах, хем ги нямах тези три години. А не ми се мислеше пък за по- стари години, преди 2007. Ще излезе, че не съм живял! Че не съм се родил дори! Защото и това не го помня- как съм се родил. Къде ти- аз 2007- ма не помня, та 1976- та, когато съм се родил! Единствено конкретно помня дните, когато се срещнах с жена ми, когато се целунахме за първи път и когато се родиха децата ми. Значи- от 35 години само 4 дни! Утре да умра, ще си умра на 4 дни! И на това, ако не му се казва "млад и зелен"! За капак утре ще дойде и краят на света, но и него няма да го помня! А дали нещо, което не го помниш, въобще е било? Бил ли съм аз, бил ли е светът?! Или са били само тези съкровени 4 дни, събрали в себе си целият живот, целият свят, целият Аз!? Които никой календар на маите не може да прекъсне, защото са толкова красиви...Защото светът може да има край, но не и красотата!