петък, 14 декември 2012 г.

Ако Коледа и Рождество бяха футболни отбори



Вечният двубой, вечното дерби- Коледа срещу Рождество! Ако дербито между Коледа и Рождество беше футболно дерби, то в него един срещу друг щяха да бъдат изправени все едно Реал Мадрид и...някое анонимно селско отборче от регионалните групи. Така си е- може ли скромната смиреност и духовност на Рождество да се сравнява с пищната и бляскава разточителност на Коледа!? Коледа е като богатият футболен колос Реал Мадрид- атрактивна, медийно популярна и пълна със суперзвезди в редовете си. То са дядо Коледа, Снежанка, джуджетата, елените- коя от коя по- голяма, широко рекламирана, капризна и скъпоплатена звезда! Докато Рождество си е едно бедно, скромно, почти невзрачно селско отборче, което никой не го знае и не иска да го знае. Играчите в неговите редове са от скромни по- скромни- най- обикновени юдейски селяни и овчари, и едно безпомощно дете, родено в ясла. Само един ангел и пътеводна звезда светят за блясък, но той е несравним със сиянието на хилядите коледни гирлянди и лампички на противниковия отбор. И така Коледа се изправя винаги със самочувствие в този двубой. Със самочувствие и самоувереност, подхранвани от широката подкрепа на милионите си фенове по цял свят. Докато Рождество винаги излиза някак свито, без самочувствие, с разколебаната подкрепа на своите фенове, наричащи себе си християни, които обаче симпатизират къде тайно- къде явно и на Коледа. И логично Коледа винаги повежда в резултата- вкарва от воле атрактивни подаръци и банкети във вратата на противника, които подлудяват жадната за зрелище публика. Рождество отговаря смирено, почти пасивно, без агресия в защита и атака- само с една простичка история за раждането на дете в обикновен ясла, заобиколено от овчари и домашни животни. Единственото необикновено нещо в тази история е, че това дете е син на Бога. Направо несравнимо с всички екзотично необикновени герои в отбора на Коледа- Снежанка, джуджетата, летящите елени. Те веднага изблъскват обикновената необикновеност на божия син по тъч линията и отново атакуват, докато оставят всички без дъх. Вкарват от воле ястия след ястия, трапези след трапези, заря, фойерверки, пожелания...Рождество е притиснато до стената на пълната загуба, до пълното поражение. Но то остава докрай вярно на себе си- не избира залъгващите финтове, а честната игра и вътрешната красота. Онази красота, която се проявява точно в края на дербито, най в края, в последните минути на двубоя, когато вече съпротивата е безмислена, когато вече е пределно ясно кой губи и кой печели. Тогава Рождество губи своя основен играч на терена- Синът на Бога. Губи го по особено жесток, но и красив начин, а именно като го жертва за спасение на самия противник, за спасение на всички, които през цялото време на това вечно дерби са освирквали Рождество и са викали за Коледа!       

Няма коментари:

Публикуване на коментар