вторник, 4 януари 2011 г.

Ноу мор мистър найс гай!

Аз съм добросъвестен шофьор. Винаги карам в рамките на разрешената скорост, дори много под нея. Спирам на пешеходна пътека, за да дам предимство на пешеходците. Никога не се впускам в безразсъдни изпреварвания. Най- много да изпреваря някоя каруца с куцо магаре или майка с детска количка. Иначе съм способен да лазя търпеливо и зад най- бавният текезесарски трактор, изпречил ми се на пътя...
...Но този път просто казах на чист български: "Ноу мор мистър найс гай!" и натиснах газта. Карах си обичайно пенсионерски бавно и кротко, когато видях на огледалото зад мен да се появява онзи черен мутренски джип, който винаги ме изпреварва. Преди карах малка, невзрачна Фиестичка, която имаше под капака си малките, невзрачни 60 конски сили. И да исках да се опъна на джипа, не можех- къде ти с тия анемични 60 кончета. Джипът ме "изяждаше" с лекота за закуска. В началото не обръщах внимание, но после взе да ме дразни начинът, по който винаги ме изпреварваше- някак нагло и безцеремонно, с досада, че съм му се изпречил на пътя. На няколко пъти ме изпреварваше и на завой, което обиждаше моето чувство за ревностно спазване на Правилника за движение по пътищата, в когото сляпо вярвам. Така у мен се пося зрънцето на справедливо робинхудско чувство за възмездие, което точно днес избуя в плод на реваншистки гняв!...
...А този път вече имах друга кола. Вече имах почти двойно повече коне под капака- 101! Не 100, а 101! Особено си държа на този 100 и първия кон, който е най- зъл. Затова го прищпорих и се впуснах в надпревара с джипа. А той точно се подготвяше да ме ипреварва- отново на завой. Той натискаше. И аз натисках! Заинатих се като магаре на мост- нямаше пък да ме изпревари на завой! И така- Давид се изправи срещу Голиат. "Опел" срещу "Мерцедес"! И както Голиат е гледал на Давид като на дребосък, така "Мерцедесът" зад мен гледаше на знака на "Опел" като на клеймо за посредственост. А казват, че колите са просто коли- бездушни машини! О, не! Не и този път- 101 опелски коня тичаха като живи за честта на всички обезчестени опели по света. Усещах го! Аз си знам колата- този път беше различно, защото 100 коня "тичаха" като за 200, особено 100 и първият...
..."Мерцедесът"- едър като текезесарски кон, потича- потича след мен, но се отказа с аристократично снизхождение. Аре, от него да мине! Ама направо си го минах! Остана да ми диша гадната опелска прах. Ревях в купето като варварин, който е отрязъл главата на римски легионер. И на правата отсечка отново си подкарах бавно и славно- пенсионерската. Вече ми беше все едно кой ще ме изпреварва. Естесвено, мутрата ме отмина с тежко ръмжене. Та чак ме погледна кой съм. Удостои ме с поглед- искаше да види кой му се беше издръвчил...
АЗ. Едва ли знаеше кой съм. Но аз знаех- НОУ МОР МИСТЪР НАЙС ГАЙ!

Няма коментари:

Публикуване на коментар