Почти библейска история

Бях се навел в коридора и си приготвях парите за работа. Броех колко пари имам в портмонето. Покрай мен мина Невичка и ме погледна. Може би си беше помислила, че ме тревожи липсата на достатъчно пари- лицето ми имаше сериозно изражение. Затова тя се наведе над мен, сложи си едната ръчичка на моето рамото, а другата поднесе към лицето ми. На дъното на разтворената като цвете детска лапичка блестеше една стотинка. Малка, жълта монета от една стотинка. "Искаши паички?!"- попита ме Невичка. Разбира се, че не исках. Но, трогнат от милия жест, приех паричката. Просто така- за спомен. Взех паричката- тя беше още топла от стискането в ръчичката на Невичка. Тази топлина издаваше колко мило трогателни усилия беше положила тя, за да не си изгуби паричката. А накрая ми я даде, без да се замисли- от сърце. Даде ми не малко от многото, а много от малкото, което имаше- всичко! Цялата си една стотинка! Затова сега, като си отворя портмонето и видя стотинката на Невичка, дори това да ми е последната стотинка, знам, че тя ми е достатъчна, за да съм богат. Защото тя е всичко- последната стотинка човещина, последната стотинка обич и съчувствие, последната стотинка надежда, че още не съм изгубил всичко...