понеделник, 9 август 2010 г.

С деца на море: Жестока игра с морето...на живота

Морето беше бурно. Големи вълни заливаха брега. Двамата със Сашко, седнали на пясъка, очаквахме напрегнато всяка следваща вълна. Такава беше играта, която си измислихме. Написахме имената на Мамето, Невичка, Сашко и моето върху мократа пясъчна ивица до морето и чакахме кое име ще бъде залято от вълните. Победител щеше да бъде този, чието име остане последно на брега на морето, без да е заличено от вълните. В началото ни беше забавно. Една вълна докосна с върха си името на Сашко и изтри буквата Ш- така името му стана Сако. Но някак неусетно играта загрубя- стана жестока, след като една голяма вълна стигна до името на Невичка и го заличи напълно. Не остана и спомен от него- направо го помете, изтри го без следа. Усетихме, че това не беше просто игра- беше онова, което един ден щеше да се случи с всеки един от нас. Вълните на Смъртта щяха да ни достигнат, за да ни заличат от брега на Живота. Рано или късно. Защото всяка следваща вълна ставаше все по- голяма и все по- неизбежна. Но и все по- красива. Красива като неистовата вяра, че всичко е само една игра, макар и жестока игра, но игра. А човекът е най- човек, когато играе...
...В памет на Боян, който игра до последно жестоката игра на Живота.

Няма коментари:

Публикуване на коментар