петък, 9 юни 2017 г.

Изповедта на една свекърва

Синът ми, Господ да го пази,
си взе жена от гра'да,
в мирно време го загази
и сега горко си страда.
Снаха ли е, да се опише,
както казал е поета
разровиш ли, мирише,
тежко на рожбата ми клета!
Бих описала я с кратка строфа,
но затова пък силно драматична,
тя не е жена, а катастрофа,
трагедия по Шекспирски епична!
Накарай я едни яйца да спържи,
и гледай й в кухнята сеира
загарят, не можеш ги остържи.
синът ми от глад ще си умира.
Баница започне ли да меси,
настава ден апокалиптичен,
кухнята по Рихтер ми се треси,
от натиска й сеизмичен.
А пък всеки ден облича,
тесен клин по яките си бедри,
та кой ли мъж ще я обича
с крака като тополи едри?!
Като започне да говори,
сякаш стреля с картеч,
как пък с часове не се измори
да държи пред всички реч?
И отказва да ми каже "мамо",
а обръща се към мене анонимно,
ах, да ми падне само,
ще й пожелая някои неща интимно.
Но търпя и зъби стискам,
усмихвам се почти угодно,
да я хвана за гушлето искам,
но още не намирам време сгодно.
Да е бурен, човек да я оплеви,
но тя е за сина ми цвете нежно,
нищо, че и двете й ръце са леви,
той обича я безбрежно...
Това е съдбата на свекървата,
кръст  - тежък, за носене труден,
но не съм последна, ни първата,
нося го заради сина си...чуден!

Няма коментари:

Публикуване на коментар