четвъртък, 1 юни 2017 г.

Индиана Джоунс още е герой



Някога улиците се огласяха до късно,
всяко дете беше охлузено и мръсно,
Раните по краката ни нямаха брой,
Индиана Джоунс ни беше герой.
До тъмно тичахме и топката гонехме,
за робинята Изаура сълзи ронехме,
слушахме диско музика на касетофона,
играехме си с шайбата на телефона,
вярвахме, че на джедаите Силата е с нас,
търсехме „Островът на съкровищата“ с компас,
скачахме високо на въже и дама,
не спазвахме забраните на мама,
закусвахме филия с
олио и чубрика,
„Студио Х“ беше любимата ни рубрика,
катерехме
високо дървесните корони,
от картон ни бяха рицарските брони.
Карахме „Балкан“ – бе ге велосипед,
ходехме на кино
всеки следобед,
в локвите пускахме дървена лодка,
всеки майски бръмбар беше находка.
Беряхме череши от чуждия двор,
бяхме неразделни като отбор...
...А днес всички пораснаха безвъзвратно
и
детството никога не ще се върне обратно.
Дори и малките станаха големи,
разкъсвани от морални дилеми.
Да тичаш навън вече е банално,
децата играят само виртуално,
улицата
днес е пуста и тиха,
затова тъжно завърш
ва ми стиха..
Но въпреки поредния училищен побой,
вярвам, че Индиана Джоунс още е герой,
Люк Скайуокър отново Злото ще победи
и децата ще са деца като преди!

Няма коментари:

Публикуване на коментар