сряда, 3 май 2017 г.

Ще си отида



Ще си отида уморен като залеза  тих,
бавно догарящ с трепетен пламък,
ще си отида, шепнейки най- нежния стих,
който да стопли сърца по- студени от камък.

Ще си отида като ехо на птича песен,
огласила небесата слънчево сияйни,
ще си отида като листо от тъжна есен,
отнесено от вятъра по пътища незнайни.

Ще си отида като вик на душа свободна,
избягала от затвора на човешкото тяло,
ще си отида с радост от болката прободна,
че сърцето ми с ритъм на поезия е туптяло!

Няма коментари:

Публикуване на коментар