понеделник, 18 юни 2012 г.

Те бяха победени, но останаха непобедими

"Те бяха победени, но останаха непобедими"- абсурдно заглавие, нали? Но просто така стана. Ирландия губеха мача с 0 на 4 от Испания. Преди това бяха победени и от Хърватия с 1 на 3. Оставаха броени минути до края на мача и до началото на унижението им от разгромния резултат. Но тогава трибуните запяха с цяло гърло една стара ирландска песен и започнаха да ръкопляскат на своите момчета. Испанските запалянковци, чийто отбор побеждаваше, вместо да запеят победни песни, се смълчаха. Замълчаха и футболните коментатори. Замълчаха и всички милиони зрители пред екраните. За миг замълча целият свят...Замълча, за да чуе тази ирландска песен, която огласяше стадиона с могъщо ехо. Защото всеки, дори и победителите имаха нужда да чуят това- този толкова човешки жест на подкрепа и на разбиране. Всъщност кои бяха победителите и кои победените!? Този вечен въпрос получи, както никога досега категоричен отговор. Победени са тези, които не получават обич и подкрепа. А победители- тези, които получават обич и подкрепа, когато най- малко го заслужават. Именно затова ирландците бяха победени, но останаха непобедими. Защото мачовете, спечелени или загубени, свършват, но искрената обич и подкрепа- никога! 

Няма коментари:

Публикуване на коментар