четвъртък, 14 юни 2012 г.

Всичко ми е "Пиер Карден"

Животът ми някак неочаквано стана "Пиер Карден". Докато търсех чисти чорапи, които да обуя за работа, сред купа изпрани от жена ми дрехи намерих едни най- обикновени бели на цвят, но с надпис "Пиер Карден". "Брей!", казах си. Обух ги, поразтъпчих се- стъпвах някак леко, грациозно, като че бях самият Пиер Карден. Усмихнах се на отражението си в огледалото- отсреща ми се усмихваше не Петър, а...Пиер! "Добър ден!", поздравих на чист български отражението си. А то ми отговори на още по- чист френски: "Бонжур!" Чудо! Като че не чорапи, а напълно нова самоличност бях обул И ето ме на улицата- излязох с новите си бели чорапи и самоличност. Стъпвах поетично мечтателно, с чувството, че се разхождам не по улиците на София, а на Париж. Обаче какъв ти Париж, беше си до болка познатата ми София. "Глей къде ходиш бе!", някой се блъсна в мен, настъпвайки ми чорапите "Пиер Карден". Още не бях направил и една крачка, когато преминаваща по улицата кола, ме опръска целия в кал. Надписът "Пиер Карден" беше покрит с тъмно кафява, лепкава софийска кал, като от него вече се виждаше само краят- "...ден". Но, докато вървях и гледах какво ми е останало от "Пиер Карден", видях звезди посред бял ден- стъпих в дупка, зейнала насред тротоара. "Пиер Карден"- или каквото беше останало от него, стигна до дъното, в което имаше насъбрала се локва от дъждовна вода. Дупката беше наскоро изкопана- наблизо имаше табела, указваща, че плочките на тротоара ще бъдат подменени по "Проект Красива България". Видял ме как се препъвам, загрижен строителен работник, се притича на помощ: "Как сте!?" Отговорих му: "Добре съм!" Погледнах чорапите си- от стъпването в локвата, калта се беше измила и отново се виждаше надписът върху тях. Затова се усмихнах горчиво и добавих: "Добре съм, всичко ми е "Пиер Карден"!"...       

Няма коментари:

Публикуване на коментар