вторник, 19 октомври 2010 г.

Как "Хубава си, татковино" ни разплака фамилията

Хубава си, татковино,
име сладко, земя рай,
сърце младо и невинно
за теб трепка, та играй.

...Вече два мъчително дълги часа учехме тези четири стиха, които Сашко трябваше да научи за домашна. Стотици пъти започвахме отначало и отначало геройски да щурмуваме текста. Но Сашко продължаваше да се оплита като петел в кълчища с тази непонятна нему дума- "татковино". И той упорито започваше с "Хубава си, сладковино"! В началото ми беше смешно, след това по- малко смешно, после- сериозно, накрая- свирепо. "Стига бе, Саше бе, стига с това "сладковино" бе!", ревях над главата му като немски надзирател в концлагер, който иска да изстиска и сетните физически сили от руски военнопленник, пренасящ камъни на кариерата. Но на Сашко пак и пак, някак съвсем естествено му идваше на устата "сладковино", вместо "татковино". Егати! Поетът написал патриотичен текст, възхваляващ татковината, нашият го обръща на пиянски химн с това негово "Хубаво си, сладковино!" Затова му обяснявам: "Името, иметоооо! То е сладко!" А Сашко, вече тотално оплетен, продължава: "Име татко, земя рай!" Е, не! Да намразиш и татковина, и име сладко, и земя рай- и всичко! Направо ни се разплака фамилията. Сашко се разплака от отчаяние, аз от безсилие да обясня на едно дете какво означава тази проклета архаична дума "татковино". Затова издадох макаренковски твърда заповед: "Половин час "татковино"!" И Сашко започна да повтаря: "Татковино, татковино, татковино..." Така- половин час. Белким му влезне в главата!...
...След половин час.

Хубава си, сладковино,
име татко, земя рай,
сърце младо и невинно
за теб трепка, та играй.

Ах, ти, Петко, ах, ти, Славейков, хубаво ти е стихотворението, ама много ти е сладко виното бе!

Няма коментари:

Публикуване на коментар