Стъкленото топче на Невичка

Преди около месец- два купих на Саши и Невичка по едно стъклено топче. От онези най- обикновени топчета, които ги имаше и през нашето социалистическо детство. Купих ги точно по тази причина- от носталгия. Но Саши и Невичка ги харесаха. Разбира се, след три дни вече бяха забравили за тях- така, както забравяха за всяка нова играчка, когато на нейно място дойдеше още по- нова. Даже не само ги забравиха,но ги и изгубиха. "Нормално!", помислих си. Не можех да очаквам тези най- обикновени стъклени топчета, струващи по 15 стотинки, да оцелеят по- дълго сред конкуренцията на всички останали скъпи и атрактивни играчки, които Саши и Невичка имат. Така и аз самият забравих за топчетата. Когато днес след обяд, докато приспивах за следобеден сън Невичка, не забелязах, че тя силно стиска в ръчичката си нещо. Исках да видя какво е това, но тя, макар и в полусън, изскимтя и стисна още по- силно пръстчетата си. Докато накрая, вече заспала дълбоко, ръчичката й сама се отвори, за да разкрие малката тайна. Пръстчетата й се разтвориха като листа на пролетно цвете и от тях изпадна...стъкленото топче на Невичка. Затоплено от стискането. И може би поради това някак одушевено- не беше студено като стъкло, а пулсиращо топло и живо като човешката ръка, която го беше държала. Дори беше леко влажно от потта, отделила се при стискането. Разгледах внимателно това топче. То вече не беше просто топче- то беше топчето на Невичка. И струваше много повече от 15 стотинки. Струваше топлината на ръчичката, която го беше скрила и опазила. Струваше тези трогателни усилия, които държеха ръчичката стисната дори и на сън. Струваше детството, което не трябва никога да изпускаме от ръката си...