вторник, 8 август 2017 г.

Самотата е чувство, което няма пощада

Самотата е чувство, което няма пощада,
когато излезеш в чужд град, на площада-
там, сред толкова хора и човешка реч,
тя те пробожда в сърцето като с меч.
Защото разпознаваш в нечие случайно лице,
черти от образ, който свидно пазиш в сърце,
защото чуваш в нечий непознат глас
ехо от смях, който си слушал в захлас,
защото виждаш в нечии анонимни очи,
любов, огряваща подобно утринни лъчи;
защото усещаш в нечие чуждо присъствие,
празнината, зейнала след болезнено отсъствие;
защото очите ти във всеки човек съзират
спомени от нежност, които не умират;
защото на света, колкото и да е безброден,
има някъде човек, който ти е сроден!

Няма коментари:

Публикуване на коментар