петък, 20 януари 2017 г.

Из зимния дневник на баба

Вятърът свирепо фука,
камък от студа се пука.
Седя и на огъня се грея,
да погледна вън не смея.
Някой на вратата чука:
- Бабо, знам, че си тука!
Отварям устата си цяла,
дошла е мечка бяла!
Мечката ме тъжно гледа,
трепери отчаяна и бледа
- Моля, дайте одеяло,
че на вънка майката си е...сковало!
Ох, горката баба Меца,
води с нея десет деца!
Треперят и мечетата бели,
просят юргани дебели...
Къщата ми стана бежански лагер,
мечки да ги ринеш с багер.
- Постеля нямам излишна,
но имам ракия тригодишна!
Налях на бялата дама
чаша ракия - сто грама...
И баба Меца се стопли,
запя с мечешки вопли,
десет пълни чаши омете,
накрая краката оплете.
Пи с мен до вечерния мрак
и отиде си на зиг - заг!

Няма коментари:

Публикуване на коментар