петък, 30 октомври 2015 г.

Задушевни въпроси

Ако душата ми беше пиано...
Щеше ли, дори то да свири фалшиво,
да повярваш, че може да звучи и красиво!?
Ако душата ми беше картина...
Щеше ли, дори тя да е нарисувана с мрачни краски,
да повярваш, че копнее за слънчеви ласки?!
Ако душата ми беше сълза...
Щеше ли, дори тя да блести тъжно в очите,
да повярваш, че отразява на утрото лъчите?!
Ако душата ми беше усмивка...
Щеше ли, дори тя да е безмълвно горчива,
да повярваш, че това я прави красива?!
Ако душата ми беше храм...
Щеше ли, дори той да е самотно празен,
да повярваш, че само за теб е запазен?!

Няма коментари:

Публикуване на коментар