петък, 5 октомври 2012 г.

Дневникът на един паднал ангел

Ден първи:

Паднах!...Ама не морално- просто стъпих накриво и паднах на земята, докато си вървях по улицата. При падането счупих шарнир от окачването на лявото ми крило. Обадих се на Архангела от "Пътна помощ" на Небесното царство, но той ми каза, че доставка на шарнир за ляво ангелско крило щяло да има чак след един месец..."Дотогава какво да правя, как да се прибера на Небето?!", попитах притеснен. "Става и шарнир от Лада Нива!", отговори ми Архангела и затвори телефона.

Ден втори:

Купих шарнир от Лада Нива. Вярно, че ставаше за крилото ми. Само където с него крилото ми започна много да тропа при летене. Как щях да вляза в Небесното царство, та там цари тишина и пълен покой!?...

Ден трети:

Отидох в магазин за авточасти и помолих да ми препоръчат по- комфортно окачване. Предложиха ми шарнир за Мерцедес S класа. Ей, немска работа- към него имаше и бордови компютър за регулиране режима на окачването. Крилото ми, дет се вика, "заспа"- не се чуваше, че лети. Стана толкова тихо, че другото ми, оригинално ангелско крило, вече беше по- шумно и друсаше на всяка въздушна яма. Получи се дисбаланс. Бордовият компютър, нали е немска машина, усети, че  има дисбаланс в показателите на окачването и блокира. Паднах обратно на земята...

Ден четвърти:

Отидох на български майстор- автомонтьор. Той дълго гледа окачването на крилото ми, спомена някаква майка, рови из някакви части, докато накрая извади парче тел и ми завърза крилото за тялото...

Ден пети:

Брей! Опитах с руски, с немски шарнир- накрая една българска тел ми оправи крилото. Литнах и запърхах във висините, като че вчера са ми поникнали криле. Наистина усещането за полет беше много по- вълнуващо, като знаех, че всичко се крепи на само едно парче тел. Това беше вече истински полет- на ръба на невъзможното и свръхестественото. Чувствах се истински ангел, защото за първи път летях не толкова с крилете си, колкото с вярата си, че само Бог ми е на помощ да не падна. За първи път летях ангелски красиво, защото осъзнавах, че всеки замах на крилете ми може да бъде последен, ако крехката тел се скъса. За първи път усещах мъчителното преодоляване и освобождаване от гравитацията. За първи път ставах, след като бях паднал. За първи път се завръщах на Небето не защото трябва, а защото исках. Защото Небето не е там, където винаги можеш необятно да летиш, а където винаги можеш необятно да се завръщаш!  

Няма коментари:

Публикуване на коментар