понеделник, 23 юли 2012 г.

Животът е розов

Не знам какво повече ме измъчваше в Испания- безмилостната горещина
или безмилостната носталгия по дома. И двете бяха еднакво смазващи,
изпепеляващи душата ми. А по жестока ирония, където и да отидех да
работя на строеж или ремонт като бояджия, навсякъде искаха от мен да
боядисвам стените в...розово. Боже, от горещина и мъка по вкъщи ми
беше вече черно пред очите, а те искаха да им правя розови стените!
Особено се заинати една възрастна аристократична испанка, която искаше
да боядисам стените в къщата й с най- нежния нюанс на розовия цвят,
който да създава усещане за топлина и домашен уют. Купих боя и
оцветители, започнах да смесвам бяло с червено и оксидно жълто.
Смесвах, бърках, но испанката все беше недоволна. Все нюансът не й
беше достатъчно нежен и топъл. Докара ме до отчаяние със своите
капризни изисквания. А нямаше как да се откажа, защото спешно ми
трябваха пари- детето ми скоро имаше рожден ден, исках да изпратя
подаръци. Затова стисках зъби и продължавах да смесвам боите. Слънцето
адски напичаше, пот се лееше на едри капки от челото ми и падаше в
кофата с боя, която бърках. Някъде наблизо живееха българи- емигранти
като мен, които на обяд пускаха радио. Винаги избираха български
радиостанции. Така до мен долетя нежният глас на българска народна
певица, която пееше от радиото: "Пуста младост, майко, пуста младост,
милай майко, не се трае". Гласът беше толкова съкровено български и
роден, че душата ми не можа да се страе, започнах да повтарям тихо
думите на песента. "Пуста младост, майко..." Заедно с едрите капки
пот, които падаха в кофата боя, се откъсна и една мъжка сълза. Тя се
смеси с розовия цвят на боята. И когато испанката дойде да види какъв
нюанс съм направил, възкликна доволно. Бях постигнал най- нежният и
човешки топъл нюанс на розовия цвят. Испанката се чудеше как съм го
направил. Аз й посочих не оцветителите, а  песента, която продължваше
да звучи отвън. Песен, която тя поиска да разбере и ме помоли да
преведа. Но как можех да й преведа българската душа!? Затова с горчива
ирония обясних на испански, че това е една песен, в която се пее колко
е...розов животът.

Няма коментари:

Публикуване на коментар