Вдъхновение

Училището беше старо, с богата декоративна орнаментика по фасадата.
Някога изкусен майстор беше правил орнаментите. Макар и след толкова
много години, продължаваше да си личи, че ръцете му са ваели формите с
финеса на склуптор. Особено деликатни бяха извивките на орнаментите
около прозорците на училището, които стилно пресъздаваха сложна плетка
от бръшлян. Точно тези форми бяха най- засегнати от времето- на места
напълно изронени от дъждовете и вятъра. Петьо беше млад, но талантлив
майстор, за който нямаше невъзможни неща в строителството, обаче тези
форми му се заинатиха. Бригадата вече почти привършваше ремонта на
училището, а той още се бавеше на прозорците. Все му се изплъзваше
точната линия на извивката, тънкия финес на детайла и това вече го
изнервяше, защото не беше свикнал на такава "съпротива". С часове
стоеше на скелето и гледаше запазените от преди столетие орнаменти.
Какво не му достигаше на него!? Макар и млад, Петьо беше реставрирал
десетки стари сгради, знаеше всички майсторски тънкости и похвати за
възстановяване на оригиналните форми...Но докато си блъскаше главата
къде греши, до него достигна гласа на младата учителка по музика- тя
беше в кабинета, на чийто прозорец работеше. Петьо се загледа в нея
как преподаваше- младата жена размахваше плавно ръце, сякаш дирижира
Лондонската филохармония. Лицето й сияеше от някакъв възрожденски
даскалски ентусиазъм, който вече се виждаше само от портретите на
народните будители в учебниците по История. Очите й бяха красиви,
защото се усмихваха с искрена обич на децата. Учителката забеляза как
Петьо я гледа, но не смееше да се издаде пред учениците, защото те
всички щяха да станат, за да видят кой е навън. Затова тя уж случайно
се доближи до прозореца, погледна за миг към Петьо с деликатно красива
усмивка и продължи пътя си между чиновете. Ето какво му липсваше на
Петьо- тази красива женска усмивка! Окрилен от нея, усетил деликатния
финес и топлина на този толкова човешки жест, той прокара ръце по
декоративните орнаменти на прозореца така, сякаш докосва красива
жена...И орнаментите се получиха- там, където те липсваха, разрушени
от времето, линията и детайлите бяха възстановени напълно подобно на
оригинала. В този момент училищният звънец изби. Часът свърши. Децата
започнаха да излизат от кабинета по музика с викове и смях. Не беше
сигурно дали те са разбрали урока на своята млада учителка, но със
сигурност Петьо го беше разбрал. Защото вече работеше с искрена
усмивка на обич към това, което прави!