събота, 10 март 2012 г.

Чудото на 8- ми март

Мария беше мъжко момиче. Толкова мъжко, че никой от бригадата не я
възприемаше за жена. Тя беше като всички нас- завършила строителен
техникум, с работни панталони, куртка и каска на главата. Дори да
имаше нещо женско в нея, нямаше как да се види, защото тя работеше
високо- високо над всички- на крана. Виждахме я само сутрин, преди да
се качи на крана и вечер, когато слизаше от него. Винаги беше с
нахлупена на главата каска- въобще не й се виждаше косата, все едно е
мъж. Но дали случайно, или не- точно на 8- ми март се случи чудо.
Преди да се качи на крана, Мария си свали каската, защото й се беше
разхлабила... Боже, каква коса! Огнено червена, буйно къдрава- тя
"избухна" пред очите ни като експлозия от багри. Стъписахме се! Мария
не забелязваше, че всички я гледаме с отворени от прехласване уста.
Вятърът започна да си играе като палаво дете с къдриците й. Един
самотен кичур коса очертаваше нежната линия на профила й, следвайки
като щрих на художник всяка извивка. Но всичко това стана за един
кратък миг, след което тя съвсем непринудено, по женски сви косата си
на кок и я скри под каската. Да беше паднала от крана нямаше толкова
да се шокираме, отколкото от това, което видяхме. А ние видяхме една
жена, която беше разцъфнала като пъпка на красива роза пред очите ни.
Не знаехме какво да направим- тя вече се качваше по стълбите на крана,
без да сме я поздравили за женския празник. Ама, че дръвници бяхме-
една жена да имаме в бригадата и едно цветенце да не й поднесем! Но
бригадирът беше от старата школа кавалери- измисли романтичен план, за
който и Шекспир нямаше да се сети. Купи букет рози и го постави на
бетонния панел, който подготвяхме за вдигане с крана. Дадохме знак на
Мария да вдига панела и той започна бавно да се приближава към
кабината й. В един момент кранът спря. Видяла розите, Мария се показа
от прозорчето на кабината усмихната. За да я накараме да си свали
каската и да видим отново косата й, всички свалихме каските и ги
размахахме отдолу за поздрав. Тя отговори на жеста ни със същия жест-
свали си каската, за да ни помаха с ръка и разпилени от вятъра
къдрици. Така чудото се повтори- чудото, наречено Жена!

4 коментара:

  1. Звучи красиво. :) Напомня ми на романа на Блага Димитрова - "Пътуване към себе си". ;)

    ОтговорИзтриване
  2. "Пътуване към себе си"- един от любимите ми романи! :)

    ОтговорИзтриване