четвъртък, 9 февруари 2012 г.

На една спирка разстояние от Ада


Егати дилемата екзистенциална! "Да дупча ли билет, или да не дупча?"... За една спирка! Държах билета в ръката си и усещах как тя започва да се изпотява от напрежение. "Ами ако ме хванат за една спирка?" Щеше да е почти толкова нелепо, колкото смъртта на съветски войник, влязъл победоносно в Берлин, но убит минути преди обявяване края на Втората световна война. "Да бе, да - за една спирка ще дупча билет!" Реших се и не го продупчих. Но... Въображението ми заработи. Представям си как един ден умирам и се изправям пред Небесните порти. Свети Петър ме посреща: "Билета?!" Недоумявам: "Кой билет?" Свети Петър свъсва вежди и отговаря: "Същият!" Е, не! За една спирка! Почесвам се, където не ме сърби, след което подавам билета с трепереща ръка. Свети Петър поглежда билета - той не е продупчен. Без да чакам въпроси, гузен- негонен, отговарям: "Ама аз, то, защото, нали само за една спирка, та затова рекох, разбираш ли!?..." Лелеее, потъвам в дън земята. По-точно - в дън небето де, нали съм отишъл там! Свети Петър се изкашля многозначително и каза още по-многозначително: "Ще трябва да слезеш..." Във въздуха остана да виси със страшна сила неизреченото пояснение къде да сляза. Къде? В Ада, къде! Там, доколкото знам, се слиза, не се качва! Изпотявам се и пак през главата ми минава нелепата мисъл "... За една спирка!" Даже ми минава и паричния еквивалент на билета - "За едно левче!" Е, не - за една спирка, още по-зле - за едно левче да отида в Ада и да изпусна Рая. Оглеждам се наоколо за Бог. Той е милостив, какви по-големи грехове е простил, та едно билетче да не ми прости. И слава Богу, ей ти Го Господ точно в този момент минава. Свети Петър Му показва непродупчения билет и изрича класическата катаджийска реплика: "Кво праим саа?!" Господ поглежда билета. Едва преглътвам срама си - да бях убил човек, нямаше толкова да ме е срам, колкото за тая глупост. Пак ми минава през главата "... За една спирка!" Но точно се давя, опитвайки да преглътна "залъка" на срама, когато Господ показва ръцете си на Свети Петър и казва със спокоен глас: "Неговият билет за Рая е вече продупчен!" А, как така!? Обаче поглеждам ръцете Му с прободните рани от Голгота, които още кървят. Изтръпвам! "Тези прободени кървящи ръце щяха ли да бъдат такива, ако Господ си беше казал това, което аз през цялото време си казвах безмълвно - "...За една спирка!"?!" Не! Ако и Той беше решил, че за една спирка не си заслужава да му дупчат ръцете, тази спирка щях да съм аз - моят жалък, малодушен живот, който е готов за едно левче да продаде Рая! Затова накрая, макар автобусът да приближаваше спирката, аз си продупчих билета и си отдъхнах. Вратите на автобуса се отвориха пред мен, сякаш бяха вратите на Рая. Слязох. Вратите се затвориха със звук, подобен на тежка въздишка. Въздъхнах и аз. Имах чувството, че съм бил на една спирка разстояние от АДА!

Няма коментари:

Публикуване на коментар