вторник, 19 юли 2011 г.

Да се изкачиш отново нависоко

Петьо беше отсъствал половин година от работа. Половин година кракът му беше в гипс, след като падна от скелето на монтажа. Казват, че времето лекува...Но понякога то, колкото лекува, толкова и разболява. И наистина счупената кост на Петьо за половин година зарастна, но нещо друго остана пречупено в него- куражът му. След падането Петьо започна да се страхува от високото. Започна да се страхува дори от самата мисъл за качване нависоко. Това беше един подмолно разяждащ го, унизителен страх, от който той не можеше да се освободи. Освободи се от гипса, от патериците, но не и от страха. А му предстоеше завръщане на строителната площадка- точно там, където преди половин година беше паднал. Как щеше да се качи отново горе, на скелето, където неговите колеги монтираха топлоизолационни плоскости върху външната стена на десетия етаж?! Само като погледна нагоре и коремът му се сви на топка, сърцето му започна да пулсира учестено, а пред очите му изплува на мъчително забавен кадър падането преди шест месеца. Очите му отново видяха онази фатална погрешна стъпка встрани и последвалото политане надолу. Техническият, който посрещна Петьо, усети страха му, затова го изпрати долу при изкопните работи. И той не възрази- въздъхна примирено и тръгна с наведена глава. Вече там беше неговото място- не просто долу, а най- долу, в изкопа. Това сякаш беше дъното на неговото падане. Но отнякъде го видя бай Христо бригадира. Видя наведената му глава и викна по него с всичка сила: "Ей, къде надолу, къде надолу!?" Бай Христо викаше със строгия глас на баща, който мъмри детето си. Този вик сепна Петьо и той вдигна глава. Бай Христо не беше много по приказките, затова каза кратко и ясно: "Мястото ти не е долу, а горе!" И посочи с ръка десетия етаж така, сякаш беше командир, който изпраща войниците си в решителна атака. Този толкова обикновен, но толкова човешки жест на доверие вдъхна кураж на Петьо и той направи първата си стъпка нагоре. Беше много трудна стъпка, но в ушите на Петьо звучеха думите на бай Христо: "Мястото ти не е долу, а горе!"...
...Бай Христо наистина беше прав- мястото на Петьо беше горе. Когато се качи там, той почувства отново свежият повей на вятъра и широтата на простора, които беше изгубил.

Няма коментари:

Публикуване на коментар