И в този момент чувам Nokia tune - "тъ-дъм-та-тъ-дъм-та-дъмммм". Звъни ми GSM-ът. В тоалетната! В моите единствени, неприкосновени, съкровени пет минути. В моята мила, малка-голяма петминутна самота, петминутна свобода! Ако бях на война, в тази ситуация, хванат изненадващо по бели гащи - би трябвало да вдигна ръцете си и да се предам на врага. И наистина ми идва да вдигна ръце и да се предам, защото не знам какво да правя. Да вдигна телефона ли? Ами, ако ме попитат "Къде си?" или "Какво правиш?!" Напълно нормални въпроси за един телефонен разговор, на които не мога да дам нормален отговор. Ще трябва да си кълча езика и да обяснявам, че се намирам в санитарния възел и в момента освобождавам от организма си отработените физиологични остатъци, натрупали се в стомашно-чревния тракт.
Скоро GSM-ът престава да звъни, но вече ми развали цялото усещане за лично пространство и свобода. И как?! Егати личното пространство, егати свободата - щом и в тоалетната човек не може да ги намери, къде!? Сигурно в гробищата, на два метра под земята. Дали? Затова в завещанието си за по-сигурно ще напиша "Внимавайте да не ме погребете с GSM-а в джоба. Искам да почивам в мир!" Иначе, ако и там ме намерят по телефона, за да ме питат къде съм, ще им изкрещя, че съм по дяволите. А след това вече ще вдигна ръце, ще се разплача безпомощно и тихо ще промълвя: "Предавам се!"...
Лятно време. Дъщеря ми е на 6 години.Очаквах обаждане за работа.В тоалетната съм поради същата причина като теб. Почивам и се наслаждавам на тишината и спокойствието.Телефона звъни, дъщеря ми вдига- Да, не, мама е в банята, момент..Мамоооо, какво правиш вътреее, търсят те по телефонааааа...-Ами чичко, тя ака в момента...
ОтговорИзтриванеПолучих работата:)Обясних,че и красивите жени ходят до тоалетна.;)И така с разтоварването на самосвала, душата и всичко най-най:)Така че ти си добре, няма излагации поне;)