Да се изкачиш отново нависоко

Петьо беше отсъствал половин година от работа. Половин година кракът му беше в гипс, след като падна от скелето на монтажа. Казват, че времето лекува...Но понякога то, колкото лекува, толкова и разболява. И наистина счупената кост на Петьо за половин година зарастна, но нещо друго остана пречупено в него- куражът му. След падането Петьо започна да се страхува от високото. Започна да се страхува дори от самата мисъл за качване нависоко. Това беше един подмолно разяждащ го, унизителен страх, от който той не можеше да се освободи. Освободи се от гипса, от патериците, но не и от страха. А му предстоеше завръщане на строителната площадка- точно там, където преди половин година беше паднал. Как щеше да се качи отново горе, на скелето, където неговите колеги монтираха топлоизолационни плоскости върху външната стена на десетия етаж?! Само като погледна нагоре и коремът му се сви на топка, сърцето му започна да пулсира учестено, а пред очите му изплува на мъчително забавен кадър падането преди шест месеца. Очите му отново видяха онази фатална погрешна стъпка встрани и последвалото политане надолу. Техническият, който посрещна Петьо, усети страха му, затова го изпрати долу при изкопните работи. И той не възрази- въздъхна примирено и тръгна с наведена глава. Вече там беше неговото място- не просто долу, а най- долу, в изкопа. Това сякаш беше дъното на неговото падане. Но отнякъде го видя бай Христо бригадира. Видя наведената му глава и викна по него с всичка сила: "Ей, къде надолу, къде надолу!?" Бай Христо викаше със строгия глас на баща, който мъмри детето си. Този вик сепна Петьо и той вдигна глава. Бай Христо не беше много по приказките, затова каза кратко и ясно: "Мястото ти не е долу, а горе!" И посочи с ръка десетия етаж така, сякаш беше командир, който изпраща войниците си в решителна атака. Този толкова обикновен, но толкова човешки жест на доверие вдъхна кураж на Петьо и той направи първата си стъпка нагоре. Беше много трудна стъпка, но в ушите на Петьо звучеха думите на бай Христо: "Мястото ти не е долу, а горе!"...
...Бай Христо наистина беше прав- мястото на Петьо беше горе. Когато се качи там, той почувства отново свежият повей на вятъра и широтата на простора, които беше изгубил.

SMS- и до Господ

Първи SMS: Господи, случайно ти намерих телефонния номер. Пиша Ти СМС, защото се притеснявам каква сметка ще навъртя, ако Ти звънна- Небесното царство е далече, извън времето и пространството, ваучерът ще ми свърши само да Ти кажа едно "Здрасти!"! А аз искам толкова неща да Ти кажа...Отговори ми, когато имаш време. Ще си оставя телефона на вибрации, че сигурно Ти звъниш с гръм и трясък, а при мен е вече нощ и ще събудиш децата.

Отговор: Не ти звъннах, защото от режима на вибрациите ще стане земетресение А да разклатя цяла България само за едно "Здрасти!", ще бъде цинично...Затова ти пиша: "Здрасти! Не се притеснявай да ми звъннеш, Небесното царство е съвсем близо- само на една прошка разстояние! Затова не е страшно, че ваучерът ще ти свърши, по- страшно е, ако вярата ти свърши. Тогава дори едно "Здрасти!" няма да можеш да ми кажеш...

Втори SMS: Господи, как да бъда сигурен, че Ти ми пишеш!? Това наистина ли е Твоят номер?

Отговор: Бъди сигурен, че Аз ти пиша, защото всеки друг, ако му изпратиш подобен СМС като първия, ще те прати там, където само Господ може да праща- по дяволите! Затова не ми задавай повече подобни въпроси, че животът ти, пардон- ваучерът ти ще свърши...

Трети SMS: Вярвам Ти, Господи, но това е наистина невероятно- Ти да имаш телефонен номер! Към кой оператор си?

Отговор: Не питай! Към Арахангел Михаил съм- той изпраща всичките ми съобщения до хората...

Четвърти SMS: Изтръпвам! Вече ще ме е страх при проблем да говоря с оператор.

Отговор: Защо? Моят оператор ще ти даде отговор на всички въпроси.

Пети SMS: Арахангел Михаил отговор ли е на всички въпроси?

Отговор:Не, само на два.

Шести SMS: Само на два?!

Отговор:Всички въпроси са...само два.

Седми SMS: И кои са те?

Отговор: Или? Или?

Осми SMS: Ха!...Или? Или?

Отговор: Или си в Рая. Или си в Ада.

Девети SMS: Дали?

Отговор: Нали?

Десети SMS: Свършва ми ваучера, това е последният ми СМС. Имам пари само за още един въпрос: "Ще се видим ли скоро?"

Отговор: Ако не се видим, ще си пишем...Но понеже ваучерът ти свърши, ще ти пратя съобщение по...Арахангел Михаил. Дерзай!

Размислите на един ангел- пазител

Първа мисъл:

Да бъдеш ангел- пазител е все едно да бъдеш футболен вратар. С тази разлика, че футболният вратар трябва да спасява неспасяеми топки, а ангелът- пазител- неспасяеми грехове! И още една разлика: футболният вратар стои на голлинията на вратата, ангелът- пазител- на голлинията на живота...

Втора мисъл:

Няма неспасяеми грехове...

Трета мисъл:

...Но има неспасяеми хора.

Четвърта мисъл:

Трета мисъл нямаше да я има, ако всички хора разбираха втора!

Пета мисъл:

Всеки човек си мисли, че ангелът- пазител трябва да опази човека...А пък всеки ангел- пазител си мисли, че човекът трябва да опази ангела- пазител. Затова и двамата са толкова трудни за опазване!

Шеста мисъл:

Най- трудни за опазване за лесните хора! И обратно.

Седма мисъл:

Всеки ангел може да бъде пазител, но не всеки пазител може да бъде ангел...Това хората най- трудно го разбират и се опитват сами да пазят себе си.

Осма мисъл:

Само завистта и ангелите- пазители нямат почивен ден, защото и на двамата работата им доставя еднакво удоволствие!

Девета мисъл:

Ангелите- пазители работят с хора, но въпреки това не им плащат вредни...

Десета мисъл:

Е, десета мисъл да ме убиете, не мога да измисля! Аз все пак съм ангел- пазител, а не мислител. Да му мислят хората!