Винаги се сещам за този епизод от световната история, когато видя опашките от пенсионери пред гишетата и вратите на Пощата и нашата Банка. Те ми приличат на старата Гвардия на Наполеон, която влиза в последна битка. Последна битка на честта!
Старата гвардия на пенсионерите "атакува" на всяко седмо число в месеца, когато започва изплащането на пенсиите. Те идват изтощени, почти победени и унизени от живота, от държавата. Облечени в стари, закърпени дрехи, болни, едва ходещи, едва стоящи прави, с бастуни, с патерици, с очила, със зъби, без зъби... Истински Наполеонови гвардейци, които умират, но не се предават! И не само, че не се предават, но дори имат чувство за хумор. Един от тях често, смеейки се, ми казва: "Ние сме стипендианти на Свети Петър!" А други имат и още вяра. Какъвто е дядо Асен Билкарят, който е на цели 90 години и е бил на фронтовете на Втората световна война - лице в лице със смъртта. Той винаги ми се усмихва благо и ми шепне с треперещ глас: "Без Бога и до вратата не мога!" И тихо излиза през вратата, със сигурна, уверена крачка, воден от...Бога, в когото вярва, защото веднъж напуска за малко окопа и след миг там пада немски снаряд!
...Изпитвам безкрайна симпатия и умиление към тази малко (всъщност много!) тъжна, стара гвардия, която влиза в своята последна битка. Битка за още един ден живот, подарен като "стипендия" от Свети Петър. Битка за вяра, че има Някой до теб в самотата на старостта. Битка за честта и достойнството, които животът е отнел. Битка за мен и за теб, за нас-младото, бъдещото поколение, което го има точно защото Старата гвардия "умира, но не се предава!"... Поклон!
Няма коментари:
Публикуване на коментар