понеделник, 31 октомври 2011 г.

Червейчето на Невичка


Днес Невичка дойде при мен и проплака: "Тате, па бате уби едно червейче!" Гледаше ме право в очите. Стана ми неудобно от нейния поглед- в него беше цялата надежда на света. Но надежда за какво- червейчето беше вече убито. Отидох при Сашко. Той си копаеше в пясъка, без да подозира, че е бил обвинен в геноцид срещу човечеството, пардон- срещу...Срещу едно червейче! Да, точно това си мислех- за едно червейче ли сега ще се разправяме!? Ама Невичка стоеше зад мен и очакваше изпращане на Сашко на военен трибунал. Започнах с предварителния разпит: "Саше, верно ли, че днес предумишлено си умъртвил по особено жесток начин едно червейче!?" Сашко ме погледна с широко отворена уста. "Каквооооо!?" Невичка се намеси: "Аз те видях как го уби!" Сашко продължаваше да недоумява- дали въобще беше забелязал, че е убил червейчето? Може да е било и непредумишлено, при трудова злополука...Ама не- Сашко загря: "А, червея ли- да, убих го, и какво!?" Невичка окрилена, че истината е излязла наяве, заяви с патос: "Ти уби червейчето с лопатката!" Сашко още повече недоумяваше: "Ама вие за едно червейче ли сте?!" Невичка веднага изстреля отговора си: "То беше добро червейче!" Сашко вече не издържа: "Да бе, добро червейче- бебешка работа!" Трябваше да се намеся. Направих го по най- назидателния начин: "Добро- лошо, ти си го убил!" Сашко вече се обърка и се опита да ни успокои: "Нищо не може да му стане..." Е, да, след като вече е умряло- повече от това какво може да му стане!? Невичка се намеси най- адекватно: "Извини му се!" Е, това пък вече беше прекалено- да се извиниш на един червей, умрял при това. Аз ако трябва да се извинявам на всички мравки и охлюви, които съм сгазил досега с колата...Но всички те бяха анонимни, а това червейче беше червейчето на Невичка- най- доброто червейче на света. Но и най- умрялото. Как можехме да го спасим? Ами толкова просто- като го забележим, макар и да е само едно малко червейче. Така, както беше направила Невичка.

вторник, 11 октомври 2011 г.

Правата на таткото (домашна по Околен свят)

На това в шаха му казват "мат с пешка"- не знаех какво да напишем в графите "Права на татко", "Права на мама", които трябваше да бъдат попълнени за домашна в учебната тетрадка по Околен свят. Позачесах се, където не ме сърбеше и се опитах за кой ли път да потърся някъде в "сървъра" на главния си мозък файл с данни за моите права като баща. Ама не и не- нямаше такъв "файл". Ако главният ми мозък наистина беше компютър, сигурно щеше да ми отговори по обичайния начин: "Уиндоус кен нот оупън дис пейдж". Вместо информация за права, ми излизаше информация за задължения. Хиляда и едно задължения излизаха, но нито едно право. В израз на безсилие се троснах на Сашко, който си бъркаше отегчено в носа: "Кажи бе, кажи какви права имам- това е твоя домашна, не моя!" Сашко си извади пръста от носа и ядосан, че съм прекъснал приятното му и вкусно занимание, извика: "Откъде да знам бе, тате!" Да бе, верно- то аз не знам, та той! "Аз даже не знам какво означава тая дума- право!", добави Сашко и зачака да му я обясня. Нов мат! Как да обясня на дете във втори клас какво означава думата право. Почесах се на същото място, където продължаваше да не ме сърби. Сашко усети, че изпадам в неловка ситуация и се опита да ми помогне по своя си детски начин: "Право е сигурно нещо да правиш, а?!" "Аха!", отговорих, без да съм сигурен какво означава това мое "аха"- да или не. Сашко усети, че не съм сигурен в отговора си и тихо, почти подмолно ми подсказа: "Да вземеме да питаме мама, а!?" Речено- сторено. Ама май и мама не знаеше, защото веднага започна да ми изброява всичките хиляда и едно задължения- да ходя на работа, да помагам в домакинската работа..."Ей, ама това не са ми права, а задължения!" "Ти като задължения ли ги разбираш!?", настръхна тя. Егати, сега пък оставаше и да се скараме заради една домашна по Околен свят! Затова се оттеглих без бой. Сашко ме гледаше отчаян: "Тате, сети се де, какви са ти правата!?" И в този сюблимен момент, напоен с хамлетовски драматизъм, аз промълвих своето прозрение: "Имам право да съм глава на семейството!" Сашко ме погледна недоверчиво: "Глава!?!?" Главата не му разбираше от такива метафори, затова му обясних, че това означава все едно директор на училище. Така де, той знаеше, че в училище директорът е шеф на всички. Обаче, ходи му обяснявай, хвана се буквално: "Ама ти не си директор, работиш друго!" Ох, майко, главата ще ме заболи! Започнах да му обяснявам, че това е метафора, пък той не знае какво е метафора, а аз не зная как да му кажа какво точно е метафора- оплетох се като петел в кълчища. Накрая тропнах на масата и ревнах: "Пиши, каквото ти кажа, че накрая не глава, а шамар на семейството ще стана!" И така се разбрахме с правата. Напълно без право да пита и да получава обяснения, Сашко написа, каквото му продиктувах. Важното беше, че щеше да отиде с домашна по Околен свят. А дали разбра какво означава "право"- това аз не го разбрах, та той! Разбрахме само, че от тези права на всички ни докривя!

сряда, 5 октомври 2011 г.

10- те закона на Смъртта

1- ви закон:

Смъртта започва с раждането и свършва...със смъртта.

2- ри закон:

Не е задължително да умреш, за да си умрял.

3- ти закон:

Смъртта е задължителна част от живота, но животът не е задължителна част от смъртта...Точно по тази причина мнозина пропускат животът като част от смъртта. (за повече информация по въпроса- прочетете Библията)

4- ти закон:


Не смъртта, а животът убива- обаче той винаги си има алиби.

5- ти закон:

Мнозина могат да пропуснат да живеят, но никой не може да пропусне да умре.

6- ти закон:

Най- често срещаната смърт е страхът.

7- ми закон:

Разбери как живееш, за да разбереш как умираш.

8- ми закон:

Най- преките пътища до смъртта са...българските.

9- ти закон:

Смъртта може да те раздели с враговете, но не и с приятелите.

10- ти закон:

Смъртта и любовта толкова много си приличат...И двете идват, когато най- малко ги очакваш. И двете си ги търсиш. И от двете няма спасение. И от двете можеш да умреш...

п.п. "Не смъртта разделя хората, а липсата на любов между тях!"
Джим Морисън