Пролетта дойде и слънцето напече. Обаче Невичка е непреклонна като магаре на мост. Якето, та якето. Те това яке на снимката- зимното! Като се е влюбила в него- никаква друга дреха не признава! Децата вече тичат навънка по къси панталонки- наща със зимното яке се е ошубила, като че сняг навява на преспи. Но това е положението- иначе реве и се тръшка, гражданска война се води за това яке, докато не го облече. Затова Мамето замисля пъклен план да изхвърли якето някъде, където човешки крак не стъпва. Решила е по късни доби да издебне Невичка, докато спи и да отиде някъде да зарови якето в гората като разбойническо съкровище. Представям си Мамето как копае с лопата на фона на пълна луна и виещ на гладно вълк. "Хръс- хръс"- лопатата стърже със зловещо ехо сред мъртвата тишина на нощта и черната дупка зее като паст на митичен звяр. Мамето взима якето и непоколебимо го хвърля в дупката. "Туп!"- отеква глухо в нощта, когато трупът на якето пада на дъното на дупката. Мамето се усмихва като сериен убиец- в очите й проблясва пламъка на блаженното злорадство. И започва да зарива якето, което остава единственият безмълвен свидетел на това криминално деяние....Брррррррррр! Тръпки ме побиват! Затова свалям насила якето от гърба на Невичка и въпреки нейния рев, на мен ми олеква, че съм спасил един...невинен живот! Пардон- едно невинно зимно яке!
Няма коментари:
Публикуване на коментар