Дневникът на един афганистански мигрант в България

Ден първи:

В Афганистан вече нямам поле за професионално развитие...Тук всички полета са минирани и не остана нищо за взривяване! Та това живот ли е – да не можеш да отнемеш ничий живот!? Затова си стягам багажа и мигрирам за Европа, където имат толкова много още невзривени жп. гари, летища и стадиони. Взимам си само вещи от първа необходимост за живот в миграция: автомат „Калашников“, патрони и пластичен взрив. Нещо да не забравя...А, да, четката за зъби – тя става на тактически нож при нужда!

Ден втори:

Днес заминавам – хващам първия танк за границата с Пакистан. Толкова ще ми липсва родната земя, пълна със заложени през три метра муджахидински мини; родните планини, огласяни от жизнерадостния крясък на лешояди, хранещи се с трупове на загинали талибани; родния въздух, напоен с омайния аромат на изгорели съветски танкове...На тръгване плача, защото ми е трудно да загърбя милия спомен от детските години, когато, играейки си с един гранатомет, децата от моето родно село спряхме настъплението на цяла съветска танкова дивизия! Ех, как искам да върна танковете, пардон  - детството и отново да стрелям по детски на воля срещу руснаците...

Ден трети:    

След дълъг преход съм на границата с България. Винаги съм бил емоционално свързан с тази страна – та нали първият ми автомат „Калашников“, който татко ми подари за седмия рожден ден, беше произведен в България! Той постоянно засичаше и биеше на десет метра встрани от целта, но аз си го обичах, защото благодарение на тези негови недостатъци, жена ми винаги оставаше жива след семейни конфликти...

Ден четвърти:

Искам да продължа за Германия, но засега оставам в България. Не се оплаквам, защото тук почти всичко е като в родния ми Афганистан: пътищата са надупчени, сякаш са стреляни от руски щурмови хеликоптер; преобладаващото население е от малцинствата и е мургаво като нашите муджахидини; младите мъже са с дълги бради подобно на талибани; бандитските закони са по- спазвани от юридическите; отношенията са на феодално – племенно ниво, всеки си краде, стреля и убива безнаказано...Чак се плаша - тук е по- афганистанско и от Афганистан!

Ден пети:   

Чувствам се добре в България, но как да се реализирам като терорист тук!? Как да разруша някоя гара, като гарите са толкова разрушени, че няма повече накъде?! Как да убия някой българин, като българинът е толкова убит, че няма повече накъде?! Как да обезчестя някоя българка, като българката е толкова обезчестена, че няма повече накъде?! Как да тормозя психически народа, като той е толкова изтормозен, че няма повече накъде?! Накъде, като тук няма как нито достойно да умреш, нито достойно да живееш! Тук цялата държава е един голям бежански лагер и българите са по- мигранти от мигрантите, мигрирайки всеки ден далече от всички и най вече от себе си.

Ден шести:

Отчаян съм! Искам да извърша смъртоносна атака, като мина с камион по пешеходна алея в София, но нафтата е замръзнала и двигателят не пали...Ето затова искам да избягам в Германия – там поне нафтата не замръзва и дизелът пали безотказно...

Българио мила, януарски премръзнала

Българио мила, януарски премръзнала,
Родино бедна, на всички омръзнала,
не стига ти хорската ледена омраза,
но сега скована си и на зимата от мраза.
Пътищата ти са снежни, още по- безпътни,
надеждите за изход - отчаяни и смътни.
Залязоха отдавна дните ти светли и лъчисти,
няма кой от омразата и снега да те почисти...
Чуваш ли как синовете ти те псуват,
докато по пътищата ти буксуват?!
Виждаш ли как треперят в студа децата,
как няма ток и път до много от селцата?
Или не те е грижа за метереологичната прогноза,
защото си безпомощна, със смъртна диагноза?!
Българио мила, януарски ледена, снежна,
за мнозина сурова, за малцина - нежна,
поне за миг би ли опитала, по майчински дръзнала,
да ни стоплиш с надежда, макар и премръзнала?!...
Или си толкова банкрутирала и бедна,
че нямаш да дадеш и надежда последна!?

Из зимния дневник на баба

Вятърът свирепо фука,
камък от студа се пука.
Седя и на огъня се грея,
да погледна вън не смея.
Някой на вратата чука:
- Бабо, знам, че си тука!
Отварям устата си цяла,
дошла е мечка бяла!
Мечката ме тъжно гледа,
трепери отчаяна и бледа
- Моля, дайте одеяло,
че на вънка майката си е...сковало!

Ох, горката баба Меца,

води с нея десет деца!

Треперят и мечетата бели,

просят юргани дебели...

Къщата ми стана бежански лагер,

мечки да ги ринеш с багер.

- Постеля нямам излишна,

но имам ракия тригодишна!

Налях на бялата дама

чаша ракия - сто грама...

И баба Меца се стопли,

запя с мечешки вопли,

десет пълни чаши омете,
накрая краката оплете.

Пи с мен до вечерния мрак

и отиде си на зиг - заг!

Aко приказните герои имаха сайт за запознанства

Aко приказните герои имаха сайт за запознанства, какви ли щяха да бъдат обявите в него? Може би такива...

Обява на баба Яга: "Търся сладки момченца с цел бърза консумация на отношенията!"

Обява на Ламята: "Търся трима юнаци, на които да им покажа ...огън от любов!"

Обява на Кашчей безсмъртни: "Безсмъртен търси смъртна, за чиято любов да умре!  

Обява на Красавицата от "Красавицата и звяра": "Красавица си търси мъж, който става звяр в леглото!"

Обява на Вълка: "Търся момиченце с червена шапчица, с което да изляза в гората за...вечеря! п.п. ...Моля да не ми пишат козлета, прасенца и баби - тях ще ги оставя за закуска!

Обява на Звяра от "Красавицата и звяра": "Беден и грозен търси богата и красива с цел брак по сметка!"

Обява на Пепеляшка: "Гола и боса търси принц да я облече и обуе!"

Обява на Али баба: "Мигрант от арабски произход, живеещ с още 40 разбойници в бежанска пещера, търси политическо убежище и приказен живот с германка."

Обява на Аладин: "Търся си богата жена или вълшебна лампа, че сметките от ЧЕЗ ми идват в повече!"

Обява на Хитър Петър: "Хитър, но беден търси наивна, но богата"

Обява на Бедния рибар: "Печен търси обезпечена!"

Пролетта ще бъде от всякога по- топла, неизбежна

Вярвам, че колкото и зимата да е студена, снежна,
пролетта ще бъде от всякога по- топла, неизбежна.
Вярвам, че колкото и да е жесток на зимата бича,
пролетта, макар и плахо, през прозорците наднича.
Тя идва с всеки лъч, пробил си път си през мраза,
с всяка нежна дума, победила човешката омраза.
Идва с всяка ръка подадена в нужда,
с всяко сърце, което за обич се пробужда.
Идва с всяка усмивка без конкретен повод,
с всяка надежда, за която няма довод...
Идва, но всеки един от нас е този,
който променя и най- мрачните прогнози!

На вънка майката си е...сковало

Вятърът свирепо фука,
камък от студа се пука.
Седя и на огъня се грея,
да погледна вън не смея.
Някой на вратата чука:
"Има ли човек тука!?"
Отварям устата си цяла,
дошла е мечка бяла!
Мечката ме тъжно гледа,
трепери отчаяна и бледа
"Моля, дайте одеяло,
че на вънка майката си е...!"

Червен код за душата

От снега или от новините повече треперим,
че пътя към вкъщи няма да намерим...
Дали виелиците снежно - мразни
по- страшни са от думите омразни?!
Кодът е червен, а снегът е бял,
кога за последно с него си играл?!
Кога за последно чу тишината снежна
и изрече без причина дума нежна?!
Или и в душите ни, в светът ни личен,
кодът също е червен, критичен?...

Когато колата не пали, по- мъртва от пън

Снежко затрупа всичко навън,
колата не пали, по- мъртва от пън.
Затънала цяла в белия пух,
в студа предала Богу дух,
остави ме сам на пътя насред,
да търся акумулатор навред...
Ала от нигде ток в двигателя не иде.
"Да запаля в студа не ще ме биде!..."
И дорде мисълта ми отчаяно се лута,
жената слезе отзад да забута.
"Не жена, а желязо!", рекох си аз.
"Как намира сили в този мраз?!"
Започна да бута метри по метри,
сякаш е с двигател четри по четри.
Бута и пред нищо се не спира,
щом е за пазар, готова да умира!!!
Е, как да не запалиш тогава,
с жена, която не се предава!
Това е искрата,
която всеки двигател събужда -
да имаш женско рамо в нужда!!!