понеделник, 27 юни 2011 г.

Баба Надежда още е жива

Познавах отдавна баба Надежда. Когато ме видеше, тя винаги ми се усмихваше- с блага, кротко простодушна и всепрощаваща усмивка на майка, която вижда своето любимо дете. Макар че аз не бях нейно дете. Не бях й никакъв дори. Просто познат. Бяхме се запознали на мястото, където работех. Но преди три години аз напуснах това работно място и отидох на друго. Така повече не видях баба Надежда- цели три години. Тя беше много възрастна жена и всеки път, минавайки през центъра на града, очаквах със свито сърце да видя нейния некролог, залепен на някой стълб. Колко много мои възрастни приятели, които познавах от старата си работа, ги видях по този начин- гледащи ме за последно сбогом от залепен некролог. А как не исках да видя баба Надежда по този жесток начин! Защото толкова щеше да ми липсва нейната усмивка, когато я видя така- гледаща ме втренчено застинала от някаква снимка...
...След три години се наложи да се върна за кратко на моята стара работа. Веднага попитах колегите: "Жива ли е баба Надежда?!" Очаквах най- страшния отговор- "Не!" Но отговорът беше такъв, на какъвто въобще не смеех да се надявам: "Баба Надежда още е жива и утре ще дойде пак!" Боже, баба Надежда беше още жива и утре ще дойде пак!!! Зарадвах се така, сякаш не просто баба Надежда беше още жива, а Надеждата въобще. Надеждата, че има някъде някой, който ще ти се усмихне с блага, кротко простодушна и всепрощаваща усмивка на майка, която вижда своето любимо дете. И нещо повече- това щеше да се случи толкова скоро...Утре!

събота, 18 юни 2011 г.

Топ 5- най- култовите фрази на Сашко

5. Виждам как Сашко си яде ноктите на ръката и го питам: "Саше, толкова ли са ти вкусни ноктите?!" А той съвсем кулинарно сериозно отговаря: "Е, вкусни са, ама не са по- вкусни от сополите!"...

4. Сашко се прибира късно вечер след игра на улицата, просва се на леглото и казва с мъченически глас: "Оооох, днеска цял ден съм бил на крак и не съм си починал!"

3. Уговарям Сашко за един час през деня, в който той да чете от задължителните книги за училище. Той обмисля сериозно предложението ми, след което още по- сериозно отговаря: "През деня съм много зает, тате, трябва да си играя, да карам колело..."

2. Котаракът ни изчезна безследно за три дни, след което се върна с изнемощял вид на дрогиран хипар. Всички го гледахме и се питахме къде ли е бил. Отговорът дойде със страшна сила от Сашко: "Три дни е бил на секс!"

1. Сашко разказва за разговор между децата на улицата. Темата е кой какви задължителни книги за училище чете...Сашко: "Апа един Веско каза, че сега чете некви приказки от Ханс Грим!"

неделя, 12 юни 2011 г.

Моята сестра Невена

Бележка: Сашко дори не подозира, но вече е съавтор в този блог. Всеки ден го карам да упражнява краснописа и вернописа си, пишейки съчинения по зададена тема. Реших, че ще е хубаво тези съчинения да станат част от блога...Приятно четене!

Първо съчинение: Моята сестра Невена

Невена е хубава и добра. Мила и послушна, кротка. Нежна и забавна. Неви знае 22 песни и бързо ги помни. На рождения ден на тате изнесе цял концерт и аз. Всички ни ръкопляскаха. Понякога я дразна, но това не значи, че не я обичам. Много я обичам!


11.06.2011 г. Сашко

Бележка: Ех, Саше, Саше, колко си мил- толкова, че на места чак си излъгал, тате! Пишеш, че понякога дразниш Неви, а то е постоянно, но това наистина не значи, че не я обичаш...Напротив- обичаш я толкова много, че дори и твоята мечешка душа се разнежва върху белия лист хартия!

четвъртък, 9 юни 2011 г.

Сделано в СССР

Най- накрая реших да си подредя шкафчето. А то отдавна "плачеше" за подреждане. Изглеждаше така, сякаш в него беше избухнала ръчна противопехотна граната. Затова извадих всичко и започнах да подреждам. Но изпод купа с вещи намерих нещо, което отдавна не бях виждал- старият часовник на татко. Ха! Започнах да го разглеждам като археологическа находка. Това беше стар съветски ръчен часовник- "Польот" (в превод от руски- Полет). Целият беше в драскотини, очукан и със следи от капки разтопен метал, падали върху него, докато татко е заварявал с електрожена, на който цял живот работеше в местното ТКЗС. Металните му стрелки бяха ръждясали и спрели на о4:20 часа, а датникът му на събота- 2- ри. За капак и надписът върху циферблата- "Сделано в СССР"...Времето за този часовник беше спряло- в буквален и преносен смисъл, хронологически и геополитически. Всякак. Защото не беше нито о4:20 часа, нито събота- 2- ри, нито пък СССР. Но, когато навих часовника, той тръгна...Тик- так, тик- так. Стрелката на секундарника започна да върви неудържима като съветски танк срещу Берлин. Залепих ухо до циферблата- да, работеше! Сложих часовника на ръката си и го сверих с точния час и точната дата. Само не можах да го сверя с точния размер на ръката- верижката му беше нагодена по големината на татковата китка. И нямаше начин как да бъде регулирана. Съветската инженерна мисъл не беше предвидила такава възможност. И добре, че не беше предвидила- защото щях ли да видя колко е била голяма и силна ръката, която е носела този часовник?! Щеше ли да има свободно разстояние да сложа моята по- малка ръка на нейното място, на нейния пулс- там, където вече я нямаше, точно под цифеблата на часовника?! Точно под надписа "Сделано в СССР"!