Тези дни за първи път оставихме едновременно и двете деца на баба им за една нощ. Мислехме си, че за първи път ще намерим тихо време изцяло за себе си. Но...Отворихме входната врата и на прага ни посрещна единствено тишината на пустия дом. В началото не я забелязахме, но много скоро тя започна да ни гнети. Говорехме си, обаче ни липсваше Сашко да се намесва в разговора ни, за да заеме своята активна гражданска позиция. Гледахме телевизия, обаче ни липсваше Невичка, която винаги на най- интересния момент спешно заявява, че има аки. Целувахме се, обаче ни липсваше Сашко, който винаги в подобен случай коментира: "Е-е-е-е, тия се обичат!" Обядвахме, обаче ни липсваше Невичка да обикаля от човек на човек, за да дегустира лакомо на всеки от чинията...
Това беше Самотата, която винаги е най- голяма там, където трябва да бъдат децата, където е тяхното място- на двата стола до масата, на двете легла в детската стая, на канапето пред телевизора.
"Дали да не им звъннем да ги чуем каво правят?!", издаде се първа Мамето...
Радвай се! Открил си същността на онова нещо, наречено щастие....:))
ОтговорИзтриванеАз никога съм нямала или по скоро- никога съм имала подобни моменти. Даже вече не жадувам за тях.Свикнах с глъчта:)
ОтговорИзтриванеОказа се, че и ние сме свикнали с глъчта и тя се е превърнала за нас в "онова нещо, наречено щастие"...
ОтговорИзтриване